![Собствено правосъдие [Divine Justice - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/7/sobstveno-pravosdie-divine-justice-bg-download.jpg)
Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]». Краткое содержание книги:
Сега Оливър Стоун е най-издирваният убиец в Америка. Но не само от ФБР. Един човек от миналото му го иска мъртъв, и то веднага. А членовете на клуб „Кемъл“ го искат жив и са готови да рискуват живота си, за да го спасят.
Часове след двата фатални изстрела Оливър пътува с влак за Ню Орлиънс с надеждата, че след урагана „Катрина“ наемат строителни работници на черно. Във влака обаче става побой, добрият самарянин Оливър се намесва и трябва да слезе на първата гара, за да избегне проверката на документите. Внезапното прекъсване на пътуването му го отвежда в едно миньорско градче, където постоянно се случват загадъчни инциденти. Самият Оливър на няколко пъти е на косъм от смъртта. А човекът от миналото вече е надушил следите му. Членовете на клуб „Кемъл“ също. Кой ще го открие пръв?
В друга ситуация Кейлъб вероятно би припаднал след подобен разпит. Но след смъртта на Милтън той вече беше друг човек. Затова просто се надигна, прибра картичката и се върна към работата си.
Нокс потегли към склада, където Рубън Роудс работеше като носач. Но там се оказа, че гигантът не се е мяркал от няколко седмици. Никой не знаеше адреса му.
— Как плащате на работник, без да знаете дори къде живее? — навъсено се обърна към шефа на склада той.
— На ръка. Никога не съм му изпращал чековете по пощата, тъй като искаше да ги получава лично.
— А годишните данъчни декларации?
— И тях му ги давах на ръка.
— Да разбирам ли, че този човек предпочита никой да не знае адреса му?
— Не ми се ще да слагам чужди думи в устата на Рубън, но съм склонен да приема, че е точно така.
— Какво друго ще ми кажете за него?
— Добър работник, отлично чувство за хумор. Не си пада много-много по правилата и не обича правителството.
— Известно ли ви е, че е работил за военното разузнаване години наред?
— Никога не е споменавал подобно нещо. Знам, че е бил в армията, и бас държа, че е бил страхотен боец. Силен е като мечка. Лично аз не бих искал да съм сред враговете му.
— Ще се опитам да запомня това.
— На ваше място и аз бих го запомнил, сър. Една вечер след работа го нападнаха четирима мъже. Трима се озоваха в болницата, а четвъртият се отърва само защото бягаше прекалено бързо и Рубън не успя да го настигне.
Нокс се качи в роувъра и потегли. Няколко секунди по-късно получи есемес от Маклин Хейс.
Току-що бяха открили жената, обитавала доскоро къщичката на Стоун. В един от хотелите в центъра на Вашингтон.
Нокс яко стъпи на газта. До този момент разполагаше само с един агент на Сикрет Сървис, който лъжеше безогледно, някакъв библиотекар, който се правеше на смахнат, и един безследно изчезнал носач, който мразеше американското правителство и можеше да му извие врата с два пръста.
Единствената му надежда да се добере до нещо съществено беше въпросната дама, но и тук можеше да удари на камък. Досега беше установил един-единствен факт: човекът на име Оливър Стоун се радваше на огромно уважение от страна на своите приятели.
Не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че тази лоялност все пак ще се пропука. Биваше го в тая работа. Умееше да чака колкото трябва, а дори и малко повече.
15
Едрият мъж смъкна широкополата шапка от главата си и се насочи към масата, на която седяха Стоун, Дани и Аби. Имаше великолепната фигура и гъвкавата походка на атлет по рождение. По пътя си стисна множество бинтовани пръсти и потупа още повече гърбове. Приличаше на политик, тръгнал на среща с избиратели.
— Здравей, Аби — застана пред масата той и спря поглед върху Дани. — Мислех, че вече си поел по широкия свят, млади човече.
— Отбих се за малко, шерифе. Нали знаеш, че брадвата ми не сече на едно място?
— Тоя път май не е секла където трябва — ухили се униформеният и махна към подутото лице на Дани. — Момиче или момче?
— Ако беше момиче, със сигурност щях да имам следи от червило по себе си — закачливо отвърна Дани.
— Скоро пак заминава — обади се Аби. — Поне така казва.
Шерифът насочи вниманието си към Стоун.
— А този човек кой е?
— Моят нов приятел — забързано рече Дани. — Бен, запознай се с шерифа Линкълн Тайри.
Едрият мъж протегна ръка.
— Викай ми просто Тайри, Бен. Всички така ми казват. В рода ми е пълно с Линкълновци, още от времето на Гражданската. Приятно ми е да се запознаем.
Здраво ръкостискане, отбеляза Стоун. Силно и добронамерено, без да е агресивно.
Тайри придърпа един стол, сложи шапката си на масата и направи знак на келнерката да му донесе кафе.
— Кога се прибра, Дани?
— Късно снощи или по-скоро рано сутринта. Във влака се сбих с едни типове, а Бен ми помогна. Всъщност натръшка ги и тримата без никакво участие от моя страна.
Тайри кимна. В погледа, който отправи към Стоун, се четеше уважение.
— Благодаря за това. Всички се разтревожихме, когато Дани обяви, че ни напуска. Градчето ни е изолирано и доста различно от външния свят.
— Повечето населени места са различни и същевременно си приличат — кимна Стоун. — Някои ни харесват, други — не.
— Е, да се надяваме, че Дивайн ще ти хареса — засмя се Тайри. — Нали така, Аби?
Жената вдигна чашата с кафе и кимна.
— Градът ни е хубаво място, особено за отглеждане на деца.
— Да, бе! — възкликна Дани. — Я виж от мен какво излезе!
Аби поруменя, а Тайри мълчаливо отпи глътка кафе от чашата, която му поднесе келнерката.
— Ще поостанеш ли, Бен? — поинтересува се след кратка пауза Тайри. — В града рядко идват външни хора. Повечето жители се раждат тук и остават за цял живот. За разлика от нашия приятел Дани.