Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Глин го погледна.
— Нашата гаранция е, че ЕИР никога няма да се провали в своята работа. И тази гаранция е ясна и недвусмислена. Но не можем да гарантираме неща, които зависят от Бога. Непредвидимостта е присъща за природните системи. Ако внезапно се появи изключително силна буря и потопи кораба, провалът няма да е наш.
Лойд скочи на крака.
— Е, няма никакъв начин да изхвърля метеорита на дъното на океана. Тъй че няма смисъл да конструирате авариен люк.
Той направи няколко крачки встрани от двамината, спря се, скръсти ръце и се вторачи в пирамидата.
— Това е цената на играта — изгледа го Глин.
Изрече думите тихо, ала в тона му се усети пълна убеденост.
Известно време Лойд не отговори, очевидно разкъсван от вътрешна борба. Най-накрая се обърна.
— Добре — въздъхна той. — Кога започваме?
— Още днес, ако желаете. — Глин се изправи и внимателно постави папката на каменната пейка. — Тук е обзорът на подготовителните дейности, както и разбивка на свързаните с това разходи. Единственото, от което се нуждаем, е вашата благословия и петдесет милиона аванс. Както ще забележите в доклада, ЕИР ще се заеме с всички подробности.
Лойд взе папката.
— Ще се запозная с материалите преди да обядвам.
— Мисля, че ще ги намерите за интересни. А сега, най-добре е да се връщам в Ню Йорк. — Глин кимна последователно на двамината. — Господа, насладете се на пирамидата си.
След това се обърна, пресече пясъчната поляна и изчезна в гъстите сенки на кленовете.
9.
Милбърн, Ню Джърси
9 юни, 14:45
Ели Глин седеше неподвижен зад волана на непривличащия с нищо вниманието автомобил. Следвайки инстинкта бе паркирал под такъв ъгъл, че слънцето да осветява с най-голяма сила предното стъкло и да попречи на минувачите да го виждат. Безизразно поемаше гледките и звуците на типичното предградие по Източното крайбрежие: добре поддържаните ливади, старите дървета, далечния шум на трафика.
Две сгради по-надолу се отвори вратата на малка къща в стил „Джорджия“ и от нея излезе някаква жена. Глин се напрегна почти неуловимо. Наблюдаваше внимателно как тя слиза по стъпалата пред входа, как се поколеба, а после хвърли назад поглед през рамо. Ала вратата вече се бе затворила. Тя се обърна и закрачи енергично към него с високо вдигната глава, с изправени рамене, с блеснала на следобедното слънце светлоруса коса.
Глин отвори жълтата папка, която бе оставил на седалката до себе си и разгледа снимката, прикрепена към книжата в нея. Тя беше. Хвърли папката на задната седалка и се взря отново през предното стъкло. Дори и без униформа жената излъчваше властност, компетентност и самодисциплина. И нищо не издаваше колко трудни са били последните осемнайсет месеца за нея. Това бе добре, дори много добре. Когато приближи, той спусна дясното прозорче: според предварително съставената й характеристика, изненадата даваше най-голям шанс за успех.
— Капитан Бритън? — извика той. — Казвам се Ели Глин. Бих ли могъл да разменя две думи с вас?
Тя се спря. Той забеляза, че изненадата, изписана върху лицето й, отстъпи място на любопитството. Нямаше и знак от тревога или страх; само кротка самоувереност.
Жената пристъпи към колата.
— Да?
Глин машинално си отбеляза на ум няколко неща. Жената не носеше парфюм и държеше малката си чанта здраво до хълбока си. Беше висока, ала с фина конструкция. Макар лицето й да бе бледо, бръчиците около очите и пръснатите по лицето й лунички издаваха, че бе прекарала години, изложена на вятъра и слънцето. Гласът й бе нисък.
— Всъщност онова, което имам да ви казвам, ще отнеме малко време. Бих ли могъл да ви откарам донякъде?
— Не е необходимо, благодаря ви. Гарата е на няколко преки оттук.
Глин кимна.
— Запътили сте се към дома, в Ню Рошел? Връзките са много неудобни. Ще се радвам, ако мога да ви откарам.
Този път изражението на изненада се задържа малко по-дълго, а когато се стопи, остана замисленият й вид, подчертан от морскозелените й очи.
— Мама винаги ми е повтаряла да не се качвам никога в коли на непознати.
— Правилно ви е учила майка ви. Но мисля, че онова, което ще ви кажа, ще ви заинтересува.
Жената се замисли за миг. След това кимна.
— Добре — рече тя, отвори дясната врата и влезе в колата.
Глин забеляза, че стискаше чантата в скута си, а другата й ръка остана върху дръжката на вратата. Не се изненада, че се съгласи. Но се впечатли от умението й да оценява ситуацията, да преценява възможностите и да стига бързо до решението. Беше готова да поеме риск, но не и глупав. Точно това би трябвало да очаква, съдейки по досието й.