Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Известно време не се обади никой.
— Има още един въпрос — продължи най-сетне Глин. — За вашия бивш партньор — доктор Масънкей.
„Ето го, почва се“, помисли си Макфарлън. Напрегна се вътрешно.
— Имате ли представа какво го е убило?
Макфарлън се поколеба. Не това бе въпросът, който бе очаквал.
— Нямам представа — отвърна след малко. — Тялото не е било открито. Причината би могла да бъде измръзване или глад. Онзи климат там не е от най-приятните.
— Но не е имал медицински проблеми, нали? Няма стари заболявания, които биха могли да допринесат за това.
— Недохранване като дете. Нищо друго. Или ако имало, аз не знам за това. В дневника му не се споменава за болест или за гладуване.
Макфарлън гледаше как Глин прелиства страниците в папката си. Съвещанието комай вървеше към края си.
— Лойд ми нареди да му отнеса отговора ви.
Глин отмести папката встрани.
— Това ще струва един милион долара.
Макфарлън се сепна за миг. Сумата бе далеч по-малка, отколкото бе очаквал. Ала онова, което го изненада най-силно, бе колко бързо я бе определил Глин.
— Естествено мистър Лойд би трябвало да я одобри, но ми се струва съвсем разумно…
Глин вдигна ръка.
— Боя се, че ме разбрахте погрешно. Един милион долара ще струва това да решим дали можем да се заемем с проекта.
Макфарлън се вторачи в него.
— Искате да кажете, че един милион долара ще струва само оценката ви?
— Всъщност може да стане доста по-зле — рече Глин. — Възможно е да се стигне дотам ЕИР изобщо да не подпише договора.
Макфарлън поклати глава.
— На Лойд това много ще му допадне.
— В този проект има множество неизвестни, едно от които е дори това, че не знаем какво ще намерим, когато се озовем на място. Има политически проблеми, инженерни проблеми, научни проблеми. За да ги анализираме, ще трябва да построим умалени в мащаб модели. Ще са ни необходими часове машинно време на суперкомпютър. Ще се нуждаем от доверителните съвети на физици, строителни инженери, адвокати по международно право, дори историци и политолози. Желанието на мистър Лойд за бързи действия оскъпява още повече нещата.
— Добре, добре. И така, кога ще имаме отговора ви?
— В рамките на седемдесет и два часа, след като получим разписката за потвърдения от мистър Лойд чек.
Макфарлън облиза устни. Започна да му светва, че самият той бе недооценен финансово.
— И ако отговорът е „не?“ — попита той.
— Тогава Лойд поне ще има утешението да знае, че проектът е неосъществим. Ако има някакъв начин този метеорит да бъде измъкнат, ние ще го намерим.
— Отказвали ли сте някога някому?
— Често.
— О, така ли? Кога например.
Глин леко се прокашля.
— Миналия месец една източноевропейска страна поиска от нас да погребем снет от експлоатация ядрен реактор в бетонен саркофаг и да го пренесем тайно през границата в съседна държава, която да му бере грижата.
— Шегувате се — рече Макфарлън.
— Ни най-малко — отвърна Глин. — Наложи се, разбира се, да откажем.
— Бюджетът им беше недостатъчен — добави Гарса.
Макфарлън поклати глава и затвори с щракване куфарчето си.
— Ако ми предоставите телефон, ще предам предложението ви на Лойд.
Глин кимна на Гарса, който се изправи.
— Насам, моля, доктор Макфарлън — рече Гарса и задържа вратата отворена.
След като вратата се затвори отново, Рошфор въздъхна раздразнено.
— Не сме длъжни да работим непременно с него, нали? — Изтръска засъхнала капка яркочервено желе от престилката си. — Той не е учен, а лешояд.
— Има защитен докторат по планетарна геология — отвърна Глин.
— Тази степен отдавна няма стойност, поради самозанемаряването му. Но нямам само предвид етиката му, начина, по който е постъпил с партньора си. — Той посочи ризата си. — Този човек е шантав. Той е непредвидим.
— Няма непредвидими хора — отвърна Глин. — Има само хора, които не разбираме. — Погледна към мръсотията върху петдесет хиляди доларовата си маса от акадово дърво. — Разбира се, наша работа е да узнаем всичко за доктор Макфарлън. Рейчъл?
Тя се обърна към него.
— Ще ти възложа специално поръчение.
Амира дари Рошфор с още една от язвителните си усмивки и рече:
— Разбира се.
— Ти ще бъдеш помощничка на доктор Макфарлън.
В мига, в който усмивката изчезна от лицето на Амира, в залата се възцари мълчание.
Глин продължи плавно, без да й даде време за реакция:
— Ще го държиш под око. Ще изготвяш периодични доклади за него, които ще ми предаваш лично.