Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
— Това е чудесно! Колкото е по-голям, толкова по-добре.
— Да се премести метеоритът ще е все едно да се премести тази ваша пирамида. Но не блок по блок, а наведнъж.
— Е, и? Не виждам къде е проблемът?
— Проблемът е в това, че десет хиляди тона са една изумителна тежест. Двайсет милиона фунта. И ние трябва да я пренесем през половината свят.
Лойд се усмихна.
— Най-тежкият обект, преместван някога от човечеството — това ми харесва. Човек не би могъл да желае по-добра уловка за реклама. Но не виждам проблема. След като бъде качен на кораба, можете да го докарате тук, по Хъдсън, на практика — пред входната ми врата.
— Проблемът е в това как да се качи на кораба — и най-вече как да бъдат изминати онези последни петнайсет метра от брега до товарния хамбар. Най-голямият кран на света вдига до хиляда тона.
— Ами постройте пирс и го плъзнете до кораба.
— На седем метра от брега на Исла Десоласион дълбочините са до шейсет и пет метра. Значи не може да бъде построен фиксиран пирс. А метеоритът ще потопи всеки стандартен плаващ пирс.
— Намерете по-плитко място.
— Проверихме. Няма друго място. Всъщност единствената възможна котвена стоянка е до източния бряг на острова. Между нея и метеорита се намира снежен глетчер. В средата му снегът е дълбок шейсет и пет метра. Което означава, че ще трябва да го заобиколим с вашия метеорит, за да го докараме до кораба.
Лойд изсумтя.
— Започвам да разбирам. Но защо не докараме един голям кораб там, досами брега? Най-големите супертанкери могат да натоварят половин милион тона суров нефт. Това е далеч повече от нашия товар.
— Ако изтъркаляш метеорита на кораба, той просто ще пробие дъното му. Това не е суров нефт, който най-спокойно измества водата, докато пълни танка.
— И за какво са всичките тези приказки тогава? — попита остро Лойд. — Да не би да ме подготвяш за отказа си?
Глин поклати глава.
— Тъкмо обратното. Бихме искали да се заемем с тази работа.
Лойд засия.
— Това е страхотно! И защо бяха тези мрачни приказки?
— Исках просто да ви подготвя за невероятната сложност на операцията, която искате да осъществите. И за съответстващо огромната сметка, която ще ви предоставим.
Широките черти на Лойд сякаш се смалиха.
— И тя е…?
— Сто и петдесет милиона долара. Включително чартирането на транспортния съд. Франко Музея на Лойд.
Лойд пребледня.
— Боже мой. Сто и петдесет милиона долара… — Отпусна брадичка в шепите си. — Това е…
— Седем долара и петдесет цента на фунт — рече Глин.
— Не е лошо — намеси се Макфарлън, — ако се вземе предвид, че текущата цена на един приличен метеорит е около сто долара за фунт.
Лойд вдигна глава към него.
— Така ли е?
Макфарлън кимна.
— Във всеки случай — продължи Глин, — поради необичайния характер на работата, можем да я приемем при две условия.
— Да?
— Първото е двойно осигуряване. Както ще видите от доклада, предположенията ни за разходите са съвсем консервативни. Но смятаме, че за да сме напълно сигурни, трябва да бъде осигурен двойно по-голям бюджет.
— Което означава, че операцията всъщност ще струва триста милиона долара.
— Не. Ние вярваме, че ще струва сто и петдесет, иначе нямаше да ви предлагаме тази сума. Но като се вземат предвид всички неизвестни, непълните данни, огромната тежест на метеорита, смятаме, че ще се нуждаем от поле за маневриране.
— Поле за маневриране — повтори и поклати глава Лойд. — А второто условие?
Глин измъкна папката изпод мишницата си и я постави на коляното си.
— Анкерен ключ.
— Какво е това?
— Специално конструиран авариен люк на дъното на транспортния съд, тъй че при екстремална ситуация метеоритът да може да бъде изхвърлен.
Лойд сякаш не разбираше.
— Да се изхвърли метеоритът?
— Ако той се размърда в леглото си, би могъл да потопи кораба. А стане ли това, ще се наложи да се отървем от него, при това бързо.
Докато слушаше тези думи, бледността на Лойд отстъпи място на изведнъж припламналата червенина на гнева.
— Искаш да кажеш, че стига да попаднем в буря и ще изхвърлите метеорита зад борда? Забрави го.
— Според доктор Амира, нашата математичка, шансът това да се наложи е само едно на пет хиляди.
Намеси са Макфарлън:
— Мислех си, че той плаща такава тлъста сума, защото гарантирате успех. Да се изхвърли метеоритът при буря, ми изглежда провал.