Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Латиноамериканец?
— Не, англосаксонец съм — отвърна Карсън малко по-рязко отколкото му се искаше.
— Хммм. — Де Вака го изгледа изпитателно. — Мога да се закълна, че звучиш като местен.
— Израсъл съм в Бутхил.
— Знаех си! Е, Гай, ние с теб сме единствените местни в този институт.
— И ти ли си от Ню Мексико? Кога постъпи?
— Преди две седмици. Преместиха ме от Албукерк. Отначало ме пратиха в медицинския пункт, но сега замествам помощничката на доктор Бърт. Тя напусна няколко дни след него.
— Откъде си?
— От едно малко планинско градче на име Тручас. На около петдесет километра на север от Санта Фе.
— Там ли си родена?
— Да, родена съм в Тручас — сопна се тя.
— Добре, добре — съгласи се той, изненадан от острия й тон.
— Мислиш, че сме емигранти, а? Искаше да попиташ кога сме слезли от дърветата?
— Ами, не, в никакъв случай. Винаги съм уважавал мексиканците…
— Мексиканци?
— Ами, да. Някои от най-добрите ни работници бяха от Мексико. Имал съм много приятели мексиканци…
— Предците ми — прекъсна го хладно Де Вака — са дошли в Америка с дон Хуан де Оняте. Дон Алонсо Кабеса де Вака и съпругата му едва не умрели от жажда, когато прекосявали пустинята. Това е било през 1598 година, което със сигурност е много преди недодяланите селяци, дали начало на семето ти, да се настанят в Бутхил. Много съм поласкана, че си имал приятели мексиканци.
Тя се врътна гневно и продължи с подреждането на петритата, въвеждайки някакви данни в лаптопа си.
„Господи — помисли си Карсън, — Сингър не се шегуваше, като казваше, че всички тук са изнервени.“
— Госпожице Де Вака, нищо лошо не съм искал да кажа. — Той зачака.
Де Вака продължи да трака с петритата.
— Всъщност — продължи той — предците ми изобщо не са селяци. Родът ми произхожда от Кит Карсън, а прапрадядо ми е основал ранчото, в което съм роден. Родът Карсън живее в Ню Мексико вече почти двеста години.
— Полковник Кристофър Карсън ли? Какво знаеш ти за него? — Тя вдигна поглед от петритата. — В колежа съм писала реферат за Карсън. Кажи сега, от коя от съпругите му произхождаш? От испанката или от индианката?
Той не отговори.
— Трябва да е от една от двете — продължи тя, — защото никак не ми приличаш на чистокръвен англосаксонец.
Тя събра петритата и ги пъхна в едно метално чекмедже в стената.
— Расата в случая не е важна, госпожице Де Вака — отвърна той, опитвайки се да говори спокойно.
— Не „Де Вака“, а Кабеса де Вака — поправи го тя.
Карсън натисна ядно копчето на микрофона:
— Не ми пука дали е Кабеса, или Контеса. Няма да търпя такива грубости нито от теб, нито от онзи хипопотам, Розалинд!
Последва кратко мълчание. Изведнъж Де Вака прихна да се смее:
— Карсън? Погледни двете копчета за микрофона на ръкава си. Едното е с малък обхват, за лични разговори. Като натиснеш другото, те чуват всички. Не ги бъркай, защото всички в Камерата на смъртта могат да те чуят. Както сега.
Слушалката му изпращя.
— Карсън? — прогърмя гласът на Брандън-Смит. — Искам просто да те уведомя, че чух какво каза току-що, кривокрак гъзолизец такъв!
Де Вака се ухили злорадо.
— Госпожице Кабеса де Вака — тросна се Карсън, натискайки този път правилното копче. — Просто искам да си свърша работата. Ясно ли е? Не искам да се карам с никого и не се интересувам от ниското ви национално самочувствие. Така че изпълнявайте задълженията си на помощничка и ми кажете къде да намеря протоколите на доктор Бърт.
Последва неловко мълчание.
— Добре — каза накрая Де Вака; посочи сив лаптоп върху една масичка близо до входа на лабораторията. — Беше на Бърт. Сега е твой. Ако искаш да видиш протоколите му, изводът за мрежата е отляво. Знаеш правилата за протоколите, нали?
— Искаш да кажеш забраната да се пишат на хартия? — „Джиндайн“ задължаваше служителите да си водят протоколи само на компютрите на компанията.
— Тук правилото е още по-строго. Забранява се използването на химикалки и хартия при каквито и да било случаи. Всички данни се въвеждат в лаптопа и поне по веднъж на ден всичко, което си записал, трябва да се прехвърли в централната компютърна система. Дори да оставиш бележка на бюрото на някого, е достатъчно, за да те уволнят.
— Това ли било голямата работа?
Де Вака вдигна рамене, доколкото й позволяваше костюмът:
— Скоупс обича да преглежда записките ни, да следи докъде сме стигнали, да дава съвети. Рови се из компютърната система на компанията ден и нощ от кабинета си в Бостън. Навира си носа навсякъде. Този човек никога не спи.