Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Наистина, някои мутантни щамове на грипния вирус могат да убият човек за броени часове. Но…
— Чакай малко, Гай. Мутантен е ключовата дума. Най-сериозните световни епидемии възникват, когато вирусът претърпи значителна мутация. Това вече е ставало на три пъти през този век, за последно в Хонконг през 1968 година. Дошло е времето, назрява нова пандемия.
— Това е, защото белтъците от вирусната обвивка постоянно мутират. Затова няма универсална ваксина. Съвременните грипни ваксини действат срещу три-четири щама, според предположенията на епидемиолозите за най-вероятната разновидност на вируса, която може да се развие в близките шест месеца. Прав ли съм? Могат да сгрешат и човек пак да се разболее.
Сингър се усмихна:
— Много добре, Гай. Добре знаем, че в Масачузетс си работил с грипни вируси. Това е една от причините да те изберем.
Той изгълта остатъка от мартинито си на един дъх.
— Едно нещо обаче сигурно не знаеш, Гай. Световната икономика губи почти един трилион долара от нереализирана продукция заради грипа.
— Не ми беше известно.
— Ето още нещо, което може би не знаеш. Грипът е причина за раждането на двеста хиляди деца с вродени дефекти годишно. Когато температурата на бременната се покачи над четирийсет градуса, плодът може да претърпи всевъзможни увреждания. — Сингър издиша бавно.
— Гай, работим върху последното велико откритие на двайсети век. И сега ти си част от екипа ни. Ако генът x-flu бъде вкаран в човешкия геном, нашият вид ще бъде имунизиран срещу грипа. Завинаги. Този имунитет ще се предава в поколенията.
Карсън бавно остави чашата си и погледна Сингър в очите:
— Боже мили. Разработвате генна терапия, насочена към репродуктивните тъкани?
— Точно така. Ще изменим генома на човека за постоянно. И ти, Гай, си главният участник в този проект.
— Ама моите изследвания на грипа бяха в съвсем начална фаза. Основната ми тема беше друга.
— Знам. Изслушай ме до края. Основното ни затруднение е вкарването на x-flu в човешката ДНК. Това, разбира се, трябва да стане с помощта на вирусен вектор.
Карсън кимна. Знаеше, че някои вируси са способни да интегрират генома си в ДНК на гостоприемника. Това ги прави идеални вектори за обмен на генетичен материал между далечнородствени видове. Затова много методи в генното инженерство се основават на това им свойство.
— Ето в какво се състои работата — продължи Сингър. — Вкарваме x-flu в самия грипен вирус. Използваме го като троянски кон, ако мога така да се изразя. След това заразяваме гостоприемника с този вирус. Както с противовирусната ваксина, гостоприемникът развива лека форма на грип. Междувременно вирусът вкарва маймунския ген в ДНК на гостоприемника. Той оздравява и никога повече няма да боледува от грип.
— Генна терапия.
— Точно така. Това е едно от най-модерните течения в молекулярната биология. С генна терапия ще могат да се лекуват всякакви генетични заболявания. Като болестта на Тай-Сакс, фенилкетонурията, хемофилията, каквото се сетиш. Ще дойде време, когато всяко новородено с наследствен дефект ще може да получи липсващия му ген, за да започне нормален живот. В нашия случай този вроден „дефект“ е чувствителността към грипния вирус. И тази чувствителност е наследствена.
Сингър поглади веждите си и продължи с усмивка:
— Много се вълнувам, когато говоря за тези неща. Като преподавател в Калифорнийския университет дори не съм мечтал да променя по такъв начин света. X-flu ме накара да повярвам, че това е възможно.
Той се изкашля.
— Много сме близо, Гай. Има обаче един малък проблем. Когато вкараме x-flu гена в нормален грипен вирус, той само увеличава болестотворната му способност. Прави го много по-опасен. Невъобразимо по-заразен. Вместо да се превърне в безвреден посредник, вирусът явно започва да произвежда белтък, който наподобява по структура хормона, стимулиращ свръхпродукцията на цереброспинална течност. В Камерата на смъртта ти току-що стана свидетел на ефекта от вируса върху шимпанзета. Не знаем какво би причинил на човек, но сме сигурни, че няма да е приятно.
Той се изправи и се приближи до прозореца.
— Твоята работа е да промениш белтъчната обвивка на векторния вирус. Да го обезвредиш. Да направиш така, че да заразява гостоприемника без да го убива, за да може да вкара x-flu гена в човешката ДНК.
Карсън понечи да каже нещо, но бързо затвори уста. Изведнъж си даде сметка защо Скоупс е избрал точно него от множеството талантливи учени в „Джиндайн“. Преди да се наложи да търпи Фред Пек, той бе работил върху промяната на белтъчната капсула на вирусите. Тази обвивка може да се модифицира или разруши с висока температура, различни ензими, радиация, дори с различни багрилни вещества. Беше го правил неведнъж. Съществуват много начини да обезвредиш един вирус.