Родена в лед

— Не се страхувах — тя зърна надписа точно преди той да вземе завоя. — Тук? В превърнатия в ресторант замък Дръмланд?

— Да. Чух, че кухнята е отлична.

— Вярно е. И е доста скъпо.

Той се засмя и намали, за да огледа по-добре сивия величествен замък на склона на хълма, осветен от фаровете на колата.

— Бриана, аз съм много добре платен циганин. Великолепен е, нали?

— Да. А и градините… Сега не се виждат, а е и зима. Но са разкошни — тя погледна към зазимените розови храсти. — А отзад има друга градина. Толкова е красива, имаш чувството, че не е истинска. Защо не отседна в такова място?

Той паркира колата

— За малко щях да го направя, но чух за твоя пансион. Наречи го порив, ако щеш — той й се ухили. — А аз често се поддавам на поривите си.

Излезе от колата, подаде й ръка и я поведе по каменното стълбище към централната зала.

Замъкът бе просторен и пищен; стените бяха с ламперия от тъмно дърво, а подовете — покрити с дебели червени килими. Усещаше се мирис на горящите в камините огньове, кристали проблясваха, дочуваше се арфа.

— В Шотландия отседнах в замък — започна той, докато се придвижваха към салона. Пръстите му бяха вплетени в нейните. — И в Корнуол също. Фантастични места, изпълнени със сенки и призраци.

— Нима вярваш в духове?

— Разбира се — очите му срещнаха нейните, докато й помагаше да съблече палтото. — Ти не вярваш ли?

— Напротив. Ние тук също имаме духове.

— В Каменния кръг ли имаш предвид? — изненада се, но си даде сметка, че не бива: след като е бил там, трябва да е усетил присъствието им.

— Да, там. А и на други места.

Грей се насочи към салонния управител и само произнесе:

— Тейн.

Настаниха ги на масата. Младият мъж пое менюто с вината и попита Бриана:

— Би ли искала вино?

— С удоволствие.

Той хвърли бърз поглед на менюто и се обърна към сервитьора:

— Ще вземем отлежал Кларет.

— Да, господине.

— Гладна ли си? — насочи вниманието си към Бриана, която поглъщаше менюто с очи.

— Опитвам се да го запомня наизуст — промърмори тя. — Веднъж вечеряхме тук с Маги и Роуган и вече мога да повторя пилето със сос от мед и вино.

— Само го прегледай. Аз ще ти набавя копие.

Погледна го над разтвореното меню:

— Но те няма да ти го дадат.

— Разбира се, че ще ми го дадат.

Тя леко се засмя и си избра какво ще вечеря, Грей поръча, опита виното, облегна се напред и я подкани.

— Хайде, разкажи ми.

Младата жена примигна.

— Какво да ти разкажа?

— За духовете.

— О! — засмя се тя, като прокара пръст по ръба на чашата. — Ами преди много години имало двама влюбени. Девойката била обещана на друг, така че се налагало двамата да се срещат тайно. Той бил беден човек, фермер, така да се каже, а тя — дъщеря на английски земевладелец. Но се обичали силно и непрекъснато правели планове как ще избягат и винаги ще бъдат заедно. Една нощ се срещнали в Каменния кръг. Там, на това свято място, на това вълшебно място, решили да поискат от боговете да ги благословят. Тя вече носела дете от него, разбираш ли и нямало време за губене. Коленичили в центъра и тя му казала за детето. Говорят, че двамата плакали от радост и страх, и само старите камъни ги пазели от студения вятър. Без да знаят, но тогава се любили за последен път. Наговорили се той да вземе впрегнатия в плуга кон, да събере каквито вещи успее и да се върне за нея. Щели да избягат същата нощ.