Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Ти се тревожиш за нея — отбеляза Грей. — Какво я измъчва, Маги?
— Това са семейни работи. Не разпитвай за тях — със закъснение се сети да му налее чай. Допълни и своята чаша. Въздъхна и седна. — Откъде съдиш, че нещо я измъчва?
— Личи си. По очите, както си личи и по твоите в момента.
— Това съвсем скоро ще се уреди — заяви тя решително. — Винаги ли си пъхаш носа в хорските работи?
— Разбира се — опита чая. Беше толкова силен, че можеше да съживи и мъртвец. Идеален за него. — Да си писател е най-доброто прикритие да си вреш носа в хорските работи — после погледът му се промени, стана сериозен. — Харесвам я. Невъзможно е да не я харесва човек. Тревожа се, като я виждам тъжна.
— Един приятел би й дошъл добре. Ти имаш таланта да разприказваш хората. Използвай го спрямо нея. Но внимавай — завърши тя, преди Грей да успее да се обади, — тя е твърде уязвима. Само да я нараниш и ще си имаш работа с мен.
— Разбрах те — а и време бе, реши той, да сменят темата. — А каква е историята със симпатягата Мърфи? Онзи тип от Дъблин наистина ли те е измъкнал изпод носа му?
За щастие устата й бе празна, защото иначе неминуемо щеше да се задави. Разсмя се от все сърце, а очите й се насълзиха.
— Изпуснах вица — обади се Роуган, застанал на прага. — Поеми си въздух, Маги. Цялата си се зачервила.
— Суини — тя потисна смеха си и протегна ръка към неговата. — Да ти представя Грейсън Тейн. Тъкмо ме питаше дали се е наложило да се пребориш с Мърфи, за да ме ухажваш.
— Не с Мърфи — отвърна той усмихнато, — но се наложи да се преборя със самата Маги и да се опитам да влея разум в главата й. Приятно ми е да се запознаем — добави и подаде ръка на Грей. — Доста интересни часове съм прекарал с вашите романи.
— Благодаря.
— Грей ми правеше компания — обади се младата жена. — И сега съм в прекалено добро настроение, за да ти се развикам защо не ме събуди сутринта.
— Имаш нужда от сън — отпи от чая и се намръщи. — Господи Маги, трябва ли винаги да го правиш толкова силен?
— Така се получава — тя се наведе напред, подпря брадичката си с ръка: — От коя част на Щатите си, Грей?
— От никоя. Постоянно се местя.
— Но къде е домът ти?
— Нямам — той захапа следваща курабийка. — Не ми е нужен дом, при това мое непрекъснато пътуване насам-натам.
Обяснението я озадачи. Маги отметна глава и започна да го изучава.
— Ти какво — просто се придвижваш от място на място единствено с дрехите на гърба си?
— Е, малко повече неща нося, но толкоз. Понякога купувам нещо, на което не мога да устоя. Както онази твоя скулптура. Наел съм едно помещение в Ню Йорк. По-скоро прилича на склад. В Щатите са издателката и агентът ми, затова отскачам дотам веднъж или два пъти през годината. Мога да пиша навсякъде — сви той рамене, — и точно това правя.
— Ами семейството ти?
— Задаваш лични въпроси, Маргарет Мери.
— Той започна — сряза тя съпруга си.
— Нямам семейство. Спряхте ли се вече на име за бебето? — попита Грей, като умело смени темата.
Разгадала тактиката му, Маги се намръщи. Под масата Роуган я стисна за крака, преди тя отново да се обади.
— Все не успяваме да се споразумеем — подхвана той. — Дълбоко се надяваме да уредим спора, докато стане време детето да постъпи в университета.
Елегантно, по светски Роуган насочи разговора към неутрални теми. След известно време Грей реши, че е време да си върви. Останала насаме със съпруга си, Маги забарабани с пръсти по масата.
— Щях да узная още неща за него, ако ти не ме беше прекъснал.
— Не е твоя работа — той се наведе и я целуна.
— Може и да е. Симпатичен ми е. Но в очите му се появява особен блясък, когато заговори за Бриана. Това вече не ми е толкова приятно.
— И то не е твоя работа.
— Тя ми е сестра.
— И напълно способна сама да се грижи за себе си.
— Ти пък много знаеш — продължи да недоволства Маги. — Мъжете все си мислят, че познават жените, а всъщност съвсем не е така.
— Аз те познавам, Маргарет Мери — той се наведе и я взе на ръце.
— Какво се готвиш да правиш?
— Да те отнеса до леглото, да те разсъблека и да те любя.
— Значи така се каниш да ме отклониш от темата, която обсъждаме.
— Да. И да видим дали ще успея да го сторя.
Тя се усмихна и обгърна врата му.
— Предполагам, че е редно поне да ти дам възможност.