Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Добре, но… — той вече я отвеждаше към вратата. Тя рязко изрече: — Няма нужда да ме избутваш. Изчезвам.
— Благодаря за закуската.
— Моля… — вратата се затръшна в лицето й — …ти се — довърши през стиснати зъби.
До вечерта и през следващите два дни не чу звук от него. Стараеше се да не мисли на какво прилича стаята, дали се сеща да поддържа огъня и дали изобщо спи. Поне знаеше, че се храни. Всеки път когато качваше нова табла, предишната я чакаше пред вратата.
Би се чувствала съвсем сама в къщата, ако така силно не усещаше присъствието му. Съмняваше се, че той изобщо се сеща за съществуването й.
Тя бе права. Той рядко дремваше и тогава сънищата му бяха пълни с образи и видения. Хранеше се и така зареждаше тялото си, както историята, която описваше, зареждаше мисълта му. Тя направо го разкъсваше. За три дни написа над сто страници. Някои бяха в суров вид, неизгладени, но бе уловил същността.
Описваше убийството — подло, ала изпълваше извършителя с ликуване. Описваше безнадеждността и болката, отчаянието и лъжите. Чувстваше се като в Рая.
Най-после приключи, пропълзя в леглото, зави се през глава и заспа като мъртвец.
Когато се събуди, огледа стаята и реши, че силна жена като Бриана едва ли ще припадне, като види на какво прилича. Докато се оглеждаше на огледалото в банята, установи, че той също изглежда ужасно. Прокара ръка по наболата си брада. Приличаше на човек, изплувал от тресавището.
Свали ризата, сви нос, когато долови миризмата й и влезе под душа. Тридесет минути по-късно обличаше чисти дрехи. Усещаше главата си някак олекнала, а тялото си — сковано поради липсата на движение напоследък. Но тръпката все още го държеше. Разтвори широко прозореца и с наслада вдиша влажния въздух на дъждовното утро.
Идеален ден, мина му през ума. В идеално обкръжение.
Таблата със закуската бе пред вратата; храната бе съвсем изстинала, бе проспал времето за закуска, разбра той и като я вдигна, реши да се опита да очарова Бриана и да я склони да му я претопли.
Тя може и да се съгласи да дойде на разходка с него. Приятно ще му е да не е сам. Може и да я уговори да дойде с него в Голуей, където двамата да се потопят в тълпите от хора. Или можеха…
Спря на вратата на кухнята и широко се засмя. Ето я ръцете й целите в тесто, косите — вдигнати, а носът — посипан с брашно.
Гледката бе толкова приятна, а настроението му все още приповдигнато. Постави таблата на масата с трясък, което я накара да подскочи и да се обърне към него. Точно се канеше да му се усмихне, когато той се приближи, притисна с ръце лицето й и я целуна решително по устните.
Ръцете й се свиха върху тестото. Главата и се завъртя. Преди да успее да реагира, той се отдръпна.
— Здравей. Великолепен ден, нали? Чувствам се невероятно. Не винаги ме осенява така. А когато стане — все едно локомотив минава през главата ти. Не можеш да се спреш.
Вдигна студена препечена филийка от таблата и се готвеше да я захапе. Почти я поднесе до устните си, когато изведнъж се почувства като ударен с мокър парцал. Очите му се взряха в нейните. Филийката се плъзна от ръката му.
Целувката бе просто отражение на настроението му ведро, екзалтирано. А сега усещаше как го обзема някаква закъсняла реакция, която стяга мускулите му, пропълзява но гръбнака му.
Тя продължаваше да се взира в него с шокирани огромни очи, а устните й все още бяха леко отворени.
— Стой — промърмори той. — Почакай.
Тя не би могла да мръдне дори ако в този момент покривът се стоварваше върху главата й. Дъхът й спря, когато ръцете му отново обгърнаха лицето й — този път нежно. Очите му останаха отворени и докато отново се навеждаше към нея, я гледаше по друг начин.
Усети устните му да докосват нейните — гальовно, леко. Докосване, което не би трябвало да възпламени кръвта. И все пак усети, че кръвта й кипва. Той я извърна внимателно и телата им се срещнаха, а после наклони главата й така, че да я целуне по-страстно.
Някакъв звук — на отчаяние или удоволствие — се надигна в гърлото й, преди стегнатата й в юмрук ръка да се отпусне.
Устните й бяха чудесни, даде си сметка той. Плътни, щедри, подканващи. Човек не бива да бърза с опознаването на такива устни. Той ухапа лекичко долната й устна и го обзе приятна наслада, когато я чу да простенва от удоволствие и безпомощност. Бавно, като наблюдаваше как очите й се замъгляват и затварят, той проследи очертанията на устните й с език.
Толкова различни вкусове.
Великолепно бе да усеща кожата й да се сгорещява, тялото й да се отпуска, а сърцето й да бие по-учестено. Нещо бучеше в главата му и караше кръвта му да кипи. Той се отдръпна едва когато усети, че го обзема ненаситност и грубостта, която неизменно я съпровожда.