Талисманите на Шанара

Тогава Дамсон пристъпи напред, ласкава и спокойна, като му се усмихваше. На лицето му се изписа объркване. Тя му даде още минута отсрочка, след което го удари три пъти през лицето с толкова бързи удари, че Пар почти не можа да ги види. Тя пристъпи към него, изви ръцете му и го тръшна на земята. Той издаде някакъв хрип и се опита да извика, но един последен удар в гърлото го накара да млъкне завинаги.

Дамсон се изправи и бързо премина покрай Пар нататък, където Кърта вече изчезваше през вратата. Пар си спомни с каква лекота тя го бе надвила онази нощ в Народния парк, когато той бе помислил, че тя е причината за капана, чрез който Федерацията бе успяла да залови Падишар и останалите. Тя е могла да направи същото и в стражевата кула, даде си сметка той. Могла е да го принуди да се върнат, ако бе поискала. Защо тогава не го направи?

Отново се озоваха пред вътрешната стена и започнаха бързо да се спускат надолу към избите, през които бяха дошли. Звуците отвън ставаха все по-глухи отвъд редицата каменни блокове. Стигнаха до капандурата, минаха през нея и започнаха да се спускат по стъпалата към подземните тунели. Оттам се заспускаха бързо в мрака, отдалечавайки се от градските стени към центъра на града. Скоро се озоваха дълбоко в подземната канализация и настана отново повсеместна тишина.

— Нека…нека починем за малко — предложи накрая Пар. Не можеше дъх да си поеме от бягане, а и се нуждаеше да размисли, да реши, какво ще прави оттук нататък.

— Ето тук — предложи Кърта, като им посочи площадка, от която се издигаше стълба към улиците, в близост до няколко кръстосващи се канали и тръби. Над тях се процеждаше слаба светлина през решетката на скарата. Улиците продължаваха да бъдат безлюдни.

— Ще се върна да проверя дали не са ни проследили — каза Кърта.

Той изчезна в мрака, като им остави свещта. Равнинеца и момичето го проследиха с поглед, после се наместиха внимателно, облегнали гърбове на стената един до друг със свещта пред тях. Пар събираше сетни сили. Гледаше с празен поглед в мрака отвъд пламъка на свещта и изтощението го обземаше целия. Чуваше диханието на Дамсон и усещаше топлината на тялото й.

— Нали знаеш какво ще направят с него — каза накрая тя. Той не отвърна, загледан право пред себе си. — Ще го направят един от тях. Ще го използват.

Ако успеят да го заловят жив, помисли си Пар. А може и тогава да не постъпят така. Ример Дал беше непредсказуем.

— Защо не ме принуди да се върна за него? — попита я той.

Тя дълго мълча, преди да отговори.

— Никога не бих могла да постъпя така с теб.

Той дълго не каза нищо, оставяйки целия смисъл на думите й да отзвучи.

— Съжалявам за това, което стана с Падишар — каза най-сетне той — и аз не исках да го изоставя.