Неприятностите са моя бизнес
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Неприятностите са моя бизнес». Краткое содержание книги:
— Какво знаят? — попита хладно Естел.
— Не ми казаха. Още не са измъкнали нищо от шофьора.
— Трудно ще осъдиш някого за убийство в този мъжки град, когато играят двеста милиона. — Шофьорът, наречен Скръндзи, се разсмя, без да се обръща. — Може би изобщо няма да помириша сега моите петдесет бона… Тя те харесва.
— И какво от това?
— Остави я на мира.
— Какво ще спечеля?
— Мога да ти кажа какво ще загубиш, ако упорстваш.
— Да, наистина — рекох. — Би ли отишъл по дяволите, ако обичаш? Уморен съм. — Затворих очи, облегнах се в ъгъла и просто заспах. Понякога от преумора и на това съм способен.
Събудих се, когато някой ме разтърси за рамото. Колата беше спряла. Погледнах и видях многоетажния блок, в който живеех.
— Пристигнахме — рече Марти Естел. — И помни. Остави я на мира.
— Защо ме докара дотук? Само да ми кажеш това ли?
— Тя ме помоли да се погрижа да теб. Затова си на свобода. Харесва те. А аз харесвам нея. Разбираш ли? Не ти трябват повече неприятности.
— От неприятности… — започнах аз и млъкнах. Тази вечер лафът се поизтърка. — Благодаря, че ме докара, а иначе майната ти.
Обърнах се, влязох в сградата и се качих в асансьора. Бравата още не беше оправена, но този път никой не ме чакаше. Отдавна бяха отвели Восъчния нос. Оставих вратата открехната, разтворих прозорците и още вдишвах полицейските угарки, когато телефонът иззвъня. Беше нейният глас, спокоен, малко твърд, невъзмутим, почти шеговит. Какво пък, беше препатила достатъчно, за да бъде такава.
— Здравейте, кестеняви очи. Прибрахте ли се невредим?
— Докара ме твоят приятел Марти. Каза ми да те оставя на мира. Благодаря ти от сърце, ако имам такова, но не ми звъни повече.
— Поизплашен ли сте, господин Марлоу?
— Не. Следващото обаждане нека да е от мен — рекох. — Лека нощ, ангелче.
Тя затвори. Сложих слушалката на мястото й, затворих вратата и разгънах леглото. Съблякох се и полежах известно време на студения въздух. После станах, пийнах едно, взех душ и легнах да спя.
Накрая Джордж се разприказва, но не много. Каза, че станал бой заради момичето, младият Джийтър грабнал пистолета от камината и докато Джордж се боричкал с него, пистолетът изгърмял. Всичко това, разбира се, беше приемливо… за вестниците. Не успяха да лепнат убийството на Арбогаст нито на него, нито на някой друг. Не намериха оръжието, с което беше извършено, но не беше револверът на Восъчния нос. А той самият изчезна — така и не разбрах къде. Не закачаха стария Джийтър, той така и не се оправи след удара, можеше само да лежи, наглеждан от болногледачки, и да разправя как не бил загубил нито цент по време на Голямата криза. Марти Естел ми звъня четири пъти да ми каже да оставя на мира Хариет Хънтрес. Жал ми беше за горкия човечец. Много беше хлътнал. Два пъти излязох с нея, други два пъти си поседяхме в нейната квартира и пихме от уискито й. После тя напусна „Ел Милано“ и дочух, че се е преместила в Ню Йорк. Зарадвах се, когато си тръгна… макар че не си направи труда да се сбогува с мен.