Светкавично бягство
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светкавично бягство». Краткое содержание книги:
Минута по-късно кръвта започна да струи. Не направи усилие да разголи гърдите й. Черно-сивите презрамки увиснаха, но плътното трико прилепваше по нея. Усети треперенето й, вълните на ужас преминаваха през нея и това му достави удоволствие. По ръката, която притискаше устата, потече слюнка.
— Сбогувай се, Алис.
— Не съм Алис — изстена жената. — Имам пари… кола… всичко, което поискаш…
Гореща вълна обля лицето му. Би могъл да очаква от нея да твърди, че не е Хоуп Стивънс, но Алис? Възможно ли бе да е сбъркал жената? Обърна я с лице към себе си. От факта, че убиецът не се крие от нея, на жената трябваше да й е станало ясно какво в крайна сметка възнамерява да направи. Удари я, хвърли я назад на пода и се надвеси над нея.
— Само да гъкнеш…
Вдигна бръснача с окървавено острие, демонстрирайки намеренията си. Извади снимката и направи бързо сравнение. Търсеше белези от имплантанти или пластична хирургия; сравняваше единствено разположението на очите и ушите, а не как изглеждат.
Цветът на очите не беше същият. Имаше разлика. Хвърли се напред, прикова я под себе си, докато тя се гърчеше в опит да се освободи. Хареса му усещането от топлината й под него. От това, че се бори да се освободи. Трикото се смъкна надолу по гръдния й кош, едната гърда се показа. Получи ерекция, докато я овладяваше. После се пресегна към лицето й, стисна главата й в здрава хватка и внимателно разтвори лявото й око с пръсти, докато търсеше цветни лещи.
Нямаше лещи… Невъзможно.
Почувства мъката от възможността да е прецакал работата.
— Не съм Алис… Аз не съм Алис — повтаряше тя, вече в шок, почти в безсъзнание.
Ето така ги харесваше. Но положението не беше наред. Опита се да се концентрира.
Лицето й бе станало на петна, олигавено цялото, бузите й лъщяха от сълзи. С незаетата си ръка той я почисти.
— Кротко сега — предупреди я. — Нали не искаш да се подхлъзна.
Отново извади бръснача. Докато го приближаваше към нея, тя застина и му се подчини. Сряза тъканта на деколтето й и еластичната материя се разтвори така, сякаш бе дръпнал цип. Откри се сив спортен сутиен, той бързо го сряза и го захвърли, като оголи и двете й гърди. Гръдният й кош пламтеше в яростно червено.
— Много по-добре — каза той, осъзнавайки властта, която имаше, когато работеше без никакъв срам и притеснение.
Зърната и ареолите й бяха тъмнокафяви към черни, изпъкнали и твърди като орехи. Усети някаква влага по собствената си брадичка; течаха му слюнки.
Тя мяташе глава на всички страни, погледът й бе прикован в кървавия ръб на бръснача, който той държеше в дясната си ръка. Досега разрезите в рамото трябваше да са я пронизали от болка. Досега трябваше да е разбрала какви са намеренията му.
— Кажи ми за Алис. Това е нейният апартамент. — Разбираше достатъчно, за да разпознае искрата на досещането. — Говори ми!
Отново наведе бръснача и потегли разрязаната еластична тъкан да продължи по линията, която беше започнал. Линията водеше надолу. Разголи пъпа й, видя ивицата грижливо поддържани косми на пубиса. Колкото по-малко оставаше от трикото, толкова повече растеше възбудата му. Не беше сигурен колко дълго ще може да се владее.
— Госпожа Бланчард! — закашля се жената. — Съседка… госпожа Бланчард. Спомена Алис… Алис… Алис и дъщеря й. „Като две капки вода“, каза тя. Аз… не… съм… Алис. Моля те… Господи! Не прави това!
Паоло имаше собствено мнение за призоваването на Божието име, докато работеше. Явно всички набират смелост да се обърнат към религията, когато размахваш бръснач пред очите им. Паоло имаше мрачни взаимоотношения с Господ, които малцина биха разбрали, но благодарение на тях той изпитваше дълбоко възмущение, когато жертвите му молеха за пощада.
Разряза останалото от трикото, като внимаваше да не я нарани. Не искаше да е мръсна и окървавена там. Сега трикото се бе разтегнало в издължено V от мишниците й до тъмното снопче кафяви косми.
Миризмата й го обгърна и за миг му се зави свят, като на редовен посетител в магазин за сладкиши. Беше страх. Неподправен. Замайващ. Божествен.
Жената изхлипа:
— Аз съм наемателка. Алис… Тази Алис… Не съм аз! Аз не съм тя.
— Млъквай!
Плесна я с опакото на ръката, като ударът по-скоро бе насочен към самия него. Замисли се за последствията от грешката си. Отвращаваше се от мисълта, че ще разочарова Филип. Не би посмял да му се обади с лошата новина. И какво бе това с детето? Какво дете? Каква дъщеря? Не му бяха казали нищо за това, не знаеше нищо такова. Беше сложил черта на възможността да направи нещо лошо на дете. Самият той е бил дете.