Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Не ще забравя днешното представление и мисля, че един ден ще съжалявате за това.
От Александрия Ирод и Киприя продължили пътуването си до пристанището Яфа. От Яфа отишли в Ерусалим да посетят децата си и да си отдъхнат в дворовете на Храма като гости на Първосвещеника, с когото Ирод държал да бъде в добри отношения. Той създал отлични впечатления за себе си, защото посветил желязната си затворническа верига на еврейския бог и я окачил на стената на храмовата съкровищница. Сетне минал през Самария и границата на Галилея — без обаче да изпрати приятелски поздравления на Антипа и Иродиада — и тъй стигнал до новия им дом в Цезарея Филипи, красивия град, построен от Филип за столица, на склоновете на планината Хермон. Там си прибрали насъбраните доходи, заделяни им след смъртта на Филип. Саломея, вдовицата на Филип, харесала Ирод и вложила цялото си очарование, за да го плени, но напразно. Той й казал:
— Ти наистина си много хубава, много чаровна и много остроумна; ала не бива да забравяш поговорката: „Нанеси се в нов дом, но си вземи в него старата земя“. Единствената възможна царица за Башан е милата ми Киприя.
Можете да си представите от каква завист е била обхваната Иродиада, като чула за щастието, сполетяло Ирод. Сега Киприя била царица, докато тя била съпруга на един обикновен тетрарх. Опитала се да извика у Антипа същите чувства, каквито изпитвала и тя; обаче Антипа, ленив и отпуснат старец, бил напълно задоволен от своето положение; макар да бил само тетрарх, той бил много богат и му било все едно с каква титла или титли ще бъде известен. Иродиада го нарекла жалко същество — как искал от нея все още да го уважава!
— Като си помисля — вайкала се Иродиада, — че брат ми, Ирод Агрипа, който пристигна тука неотдавна като обеднял бежанец, зависим от нашите подаяния дори за хляба, който ядеше, а сетне страшно ни обиди и избяга в Сирия, изгонен беше от Сирия за мошеничество и едва не бе арестуван в Антедон за борчове, а после отиде в Рим и бе хвърлен в затвора за предателство към императора, — като си помисля, че човек с такова лошо име, хаймана, който влачи подире си опашка от неплатени дългове навсякъде, където се покаже, може сега да стане цар и да заема пост, от който да ни унижава! Не мога да понеса това! Настоявам незабавно да отидеш в Рим и да принудиш новия император да ти даде поне еднакви почести с тия на Ирод!
Антипа отговорил:
— Мила ми Иродиада, не говориш мъдро. Тук сме си достатъчно богати, но ако се опитаме да се издигнем, това може да ни донесе нещастие. Откак Август умря, Рим не е място, което можеш да посетиш без опасности.
— Нито ще ти говоря, нито пък ще спя с тебе — викнала Иродиада, — докато не ми дадеш дума, че ще отидеш!
Ирод научил за това от един свой доносник в двора на Антипа; и когато наскоро след това Антипа потеглил към Рим, той пратил по бърз кораб писмо на Калигула и обещал на капитана голяма награда, ако стигне в Рим преди Антипа. Капитанът надул всички платна и в последния миг успял да спечели парите. Когато Антипа се представил пред Калигула, Калигула вече бил получил писмото на Ирод. В него се казвало, че Ирод, докато бил в Ерусалим, научил за тежки провинения на чичо си Ирод Антипа, които отначало не повярвал, но които, като проучил, се оказали верни. Чичо му не само водел предателска кореспонденция със Сеян по времето, когато Сеян и Ливила заговорничели да узурпират монархията — това била стара история, — но напоследък разменял писма с царя на Партия, замисляйки с негова помощ да организира всеобщ бунт срещу Римската империя в Близкия Изток. Царят на Партия обещавал да му даде Самария, Юдея и самото царство на Ирод, Башан, като награда за неговото предателство. В доказателство на това обвинение Ирод споменавал, че Антипа има седемдесет хиляди пълни бойни снаряжения в дворцовата си оръжейница. Какво друго би могло да означава всичко това, ако не тайни приготовления за война? Постоянната войска на чичо му иначе не наброявала повече от няколкостотин души — най-обикновена почетна стража. Нима снаряженията са за въоръжаване на римски войници?