Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

В туй време Ирод се бил посъвзел и рекъл на германеца:

— Струва ми се, старче, че ти приказваш най-приятните безсмислици, каквито съм чувал от връщането си в Италия насам. Приеми най-сърдечните ми благодарности, загдето се опитваш да ме развеселиш, и ако някога се измъкна от това място като свободен човек, ще видя какво мога да сторя, за да освободя и тебе. Ако си такъв добър събеседник и без веригите, какъвто си с тях, ще прекараме весели вечери заедно, ще пием, ще се смеем и ще си разправяме смешни историйки.

Германецът се оттеглил обиден.

Междувременно Тиберий изведнъж наредил на слугите си да съберат багажа му и отплувал за Капри в същия оня следобед. Страхувал се е, предполагам, че майка ми ще се опита да го увещава да освободи Ирод и че ще му е трудно да й откаже, след като й бе толкова задължен за историята със Сеян и Ливила. А мама, съзнавайки, че сега не е в състояние да стори нищо за Ирод, освен може би да направи така, че животът му в тъмницата да се облекчи доколкото е възможно, помолила Макрон да й помогне. Макрон отговорил, че ако се отнася с Ирод по-грижливо, отколкото с другите затворници, ще си навлече неприятности с Тиберий. Майка ми рекла:

— Умолявам те — като изключвам възможността да улесниш бягството му, стори всичко, каквото можеш за него, а пък ако Тиберий дочуе и се разгневи, обещавам да поема цялата стихия на гнева му върху си.

Било й много неприятно да моли за услуга Макрон, чийто баща беше един от домашните ни роби. Но чувствувала голяма лична отговорност за Ирод и в този момент била готова да стори всичко за него. Макрон останал поласкан от молбите й и обещал да избере такъв тъмничар, който да се отнася много внимателно с Ирод, а също да назначи за управител на тъмницата някакъв офицер, когото тя лично познавала. Нещо повече — уредил Ирод да се храни с управителя и ежедневно да ходи в местните бани, под охрана. Заявил, че ако освобожденците на Ирод решат да му носят храна и топли завивки — защото идваше зима, — ще се погрижи да не им пречи, а робите да казват на вратаря при портата, че тези неща са за самия управител. Та преживяванията на Ирод в тъмницата не били кой знае колко мъчителни, макар да го връзвали за стената с тежка верига всякога, когато тъмничарят му не бил край него; но той много се тревожел за онова, което е сполетяло Киприя и децата, защото нямал право да получава вести от външния свят. Силас, макар да не могъл да изпита удоволствието от възможността да повтори на Ирод, че е трябвало да се вслуша в съвета му (и да не се закача с Камаринското блато), положил грижи робите да носят на затворника храна и други необходими неща редовно и потайно; и сторил всичко, каквото можел за него. Накрая сам той бил арестуван, защото се опитал да вмъкне в тъмницата писмо, но бил освободен с предупреждение това да не се повтаря.