Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— То това място се превръща в нещо като университет — ухилил се тъмничарят. — Ако вие, двамата благородници, желаете да поразмените философски знания, ще се помъча да ви служа за преводач. Но не разчитай много на моя германски.
Междувременно, докато Ирод стоял под дървото, с глава, увита в плаща, за да скрие от любопитните затворници и тъмничарите своите сълзи, станало нещо странно. В клоните над главата му била кацнала кукумявка, която пуснала курешка върху му. Не се случва често кукумявка да се появи посред бял ден, но единствено германецът забелязал какво е направила птицата; защото всички останали се взирали в самия Ирод.
Германецът с помощта на тъмничаря поздравил Ирод учтиво и казал, че има да му разкрие нещо важно. Ирод открил лице, и когато тъмничарят заговорил, отвърнал, че слуша внимателно. В този миг той очаквал вест от Калигула и не забелязал, че тъмничарят служи само като преводач на един от затворниците.
Тъмничарят казал:
— Прощавай, господарю, но този германец иска да знае дали си забелязал, че кукумявката току-що пусна една курешка върху тебе. Говоря ти като преводач на този германски благородник. Той е римски гражданин, но латинският му е поръждясал от техния влажен климат.
Това накарало Ирод да се усмихне въпреки разочарованието си. Знаел, че като нямат друго забавление, затворниците прекарват част от времето си да си устройват шеги един на друг и че понякога и тъмничарите, също тъй отегчени, ги подпомагат. Тъй че не вдигнал очи към дървото, нито огледал плащаницата си да види дали човекът не се подиграва с него. Отвърнал шеговито:
— И по-чудни неща са се случвали с мене, приятелю. Неотдавна през прозореца в спалнята ми прелетя фламинго, снесе яйце в една от обувките ми и отлетя. Жена ми много се разстрои. Да беше врабче, кос или дори кукумявка, нямаше изобщо да обърне внимание на случката. Но фламинго…
Германецът не знаел какво е фламинго, затуй отминал шегата и продължил:
— Знаеш ли какво означава, когато птица пусне курешка върху главата или дрехата ти? В моята родина се смята за много щастливо знамение. А туй, че свята птица като кукумявката го стори и се сдържа да не издаде прокобни крясъци, това е знак, който трябва да събуди у теб дълбока радост и надежда. Ние, хауките, знаем всичко, каквото може да се знае за кукумявката. Кукумявката е наш тотем и е дала името си на народа ни. Ако ти беше хаук, бих рекъл, че бог Ман е пратил тази птица, за да ти каже, че вследствие това затворничество, което ще е кратко, ти ще бъдеш въздигнат на много видна длъжност в твоята страна. Но разбирам, че си бил евреин. Смея ли да попитам, господарю, името на бога на твоята страна?
Ирод, който все още не разбирал дали германецът говори сериозно, или пък се шегува, отвърнал доста искрено:
— Името на нашия бог е твърде свято, за да бъде изричано. Ние, евреите, сме задължени да говорим за него със заобикалки, а дори със заобикалки на заобикалките.
Германецът решил, че Ирод му се присмива, и казал:
— Не си мисли, моля те, че ти разправям това с надежда да измъкна награда от теб; но като видях птицата да прави онова, което стори, чувствувах се задължен да те поздравя за знамението. А сега имам да ти кажа още нещо, защото съм прочут авгур в родината си: следващия път, когато видиш тази птица, макар да е по време на твоя най-голям възход, и когато тя кацне край тебе и започне да издава крясъци, тогава ще знаеш, че е настъпил краят на щастливите ти дни и че броят на дните, които ти остават да живееш, няма да е повече от броя на крясъците, които кукумявката е издала. Но дано този ден да е далече!