Както ви харесва
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Както ви харесва». Краткое содержание книги:
или порежем се с тръстиков лист —
защо от тези погледи, с които
обстрелвам те, не виждам драскотина?
Не, явно е, очите нямат сила
да нараняват!
СИЛВИЙ
Скъпа моя Фебе,
ако със тебе някога се случи
— и може би туй „някога“ е близо —
да те омае нечий сладък образ,
тогава ще узнаеш ти самичка
какви незрими рани ни нанасят
любовните стрели!
ФЕБЕ
Но дотогава
не ми досаждай! Ако туй се сбъдне,
ще имаш право да ми се надсмиваш.
Бъди без жал към мене, както аз
без жал към теб ще бъда дотогаз!
РОЗАЛИНДА (излиза напред)
А бихте ли ми казали защо?
Коя сте вий и от какво тесто,
та чувам аз езика ви, наместо
тук мъки да лекува, да ликува,
че ги е причинил? Или понеже
самата не блестите с красота
— а тя във вас наистина е толкоз,
че и със свещ не можеш я намери! —
затуй ли, казвам, нужно е към него
да бъдете безжалостна и горда?
Какво ме гледате? Не е ли тъй?
Природата такива като вас
калъпи ги със хиляди. Я виж я!
Опитва се да оплете и мен!
Не, драга, откажете се! С такива
коси катранени, мастилни вежди,
очи от въглен35, тебеширни бузи
не ще успеете да ме плените!
И ти, овчарю луд, защо я гониш
като мъглив южняк със рев и сълзи?
Ти като мъж си сто пъти по-хубав,
отколкото е тя като жена!
Зарад глупаци като теб светът
е пълен със дечица уродливи!
Наместо огледалото й ти
разглезил си я — в теб се тя оглежда
по-хубава, отколкото е всъщност!…
Но чуйте истината, мила моя:
коленичете и благодарете
на небесата, че такъв младеж
ви е обикнал! Дайте си ухото
приятелски да ви пошепна нещо:
продавайте, дорде е още време!
Мен слушайте, не всеки ще ви вземе!
Не стига че сте грозна като врачка,
ами отгоре и подигравачка!…
Овчарю, хайде, взимай я и беж!
ФЕБЕ
Ругайте ме цял век, о, мил младеж —
аз предпочитам вашите угрози
пред скучното умилкване на този!
РОЗАЛИНДА (към Фебе)
Той е влюбен във вашата грозота.
Към Силвий.
А тя е на път да се влюби в моята грубост. Щом е тъй, когато тя почне да ти се мръщи, аз ще я насоля с обиди… Защо ме гледате тъй?
ФЕБЕ
Не знам, но вярвайте, не ви се сърдя!
РОЗАЛИНДА
А, само не се влюбвайте във мен!
Лъжлив съм аз като пиянска клетва.
Пък и не ми харесвате. Във случай
че искате да знаете, живея
хей там, в оназ маслинова горичка.
Сестрице, хайде с мен! А ти, овчарко,
бъди по-скромна и добра с тогова —
на този свят, повярвай, втори няма
с така дълбока зрителна измама!
Но да вървим към стадото!
Излиза, следвана от Целия и Корин.
ФЕБЕ
Овчарю мъртъв, чак сега открих
как верен бил безсмъртният ти стих:
„Кога е имало любов гореща,
която да не е от първа среща?“36
СИЛВИЙ
О, сладка Фебе!…
ФЕБЕ
А?… Да… Казвай, Силвий!
СИЛВИЙ
Смили се, Фебе!
ФЕБЕ
Тъжно ми е, Силвий,
че толкова жестоко се измъчваш.
СИЛВИЙ
О, щом ти носи мъка мойта мъка,
любов ти дай ми и от двете мъки
ще изцериш и себе си, и мен!
ФЕБЕ
Приятелска любов не ти ли стига?
СИЛВИЙ
Не, искам те!
ФЕБЕ
Е, туй е вече алчност!
Послушай, Силвий, мразех те доскоро,
а и сега, помни, не те обичам;
но сладко ти говориш за любов
и аз търпя присъствието твое,
което досега ми бе досадно;
ала не чакай ти награда друга
освен това, че може би услуга
ще ти поискам някога.
СИЛВИЙ
О, Фебе,
35
„…очи от въглен…“ — изброените черти на брюнетката имат в случая отрицателно значение, тъй като по Шекспирово време русите жени били смятани в Англия за по-хубави от мургавите.
36
„Кога е имало… първа среща?“ — цитат из поемата „Херо и Леандър“ от Марлоу, към когото е и обръщението „Овчарю мъртъв“.