Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Къде е било намерено тялото на Бейлет? — запита той. Шишнак посочи към отсрещната стена в близост с чашите на Скорпиона, Амеротке отиде там и ги огледа. — Може ли?
Жрецът кимна утвърдително. Амеротке опипа подноса. Беше изработен от чисто злато, както и чашите, на всяка от които имаше сребърно изображение на скорпион. Сега те бяха четири.
— Синът на Бейлет донесе чашата на баща си — обясни Шишнак. — Спазен е ритуалът, както гласи декретът на фараона… — Амеротке взе чашата. Тукашният параклис и чашите в него бяха част от историята и битовата култура на Египет. Всяко момче научаваше урока за славната война срещу хиксосите и чудните подвизи на тези воини. Преди много години баща му го бе довел тук, за да се помолят. Амеротке се натъжи и остави чашата на мястото й. После вдигна очи към Шишнак и го подкани да му разкаже подробности. — Наближаваше времето за приношение — подхвана жрецът. — Питах се дали генерал Бейлет не би искал да пийне малко вино или да хапне нещо. Щях да му предложа и по-рано, но той бе потънал в мълчание и изглеждаше доста умислен.
— Такова ли бе обичайното му поведение?
— О, да. Често идваше тук сам, за да се помоли. Колкото до останалите, включително генерал Карнак… Ами те пристигаха заедно и се напиваха така, както се полага. А Бейлет бе всеки път мълчалив и сам. Него ден идвахме при него и по-рано с жена ми. Щом видяхме, че предпочита да остане насаме, веднага си тръгнахме.
— Имаше ли нещо по-специално в държането му?
— Не. Просто стар войник, спомнил си за своето славно минало — сви рамене жрецът.
— Но си дошъл по-късно, нали?
— Двамата с жена ми имаме на разположение малка стаичка в дъното на коридора. И този път бяхме там. Но още преди да попитате, уважаеми Амеротке, ще ви кажа, че не сме видели или чули нищо подозрително. Когато двамата се върнахме, забелязахме, че вратата е леко отворена. А гледката вътре бе ужасяваща. Възглавниците бяха разхвърляни, а гърнетата и дори маслените светилници се въргаляха на парчета. Генерал Бейлет бе проснат на пода в локва кръв. Видях, че е мъртъв, убит от удар в главата. Изтичах до трупа и го обърнах. Съпругата ми се разпищя, когато зърна ужасните черни дупки… — вдигна ръка Шишнак към лицето си. — Имах чувството, че сънувам кошмар, сякаш Гълтачите на души ми бяха дошли на гости. Помислих си, че целта е била кражба, но подносът с чашите на Скорпиона бе на мястото си, макар и оплискан с кръв.
— Има нещо, което не се връзва — прецени Амеротке. — Генерал Бейлет не беше в разцвета на силите си, но беше все още як мъж. А си го намерил убит, при това със стегнати ръце и крака.
— Да, точно така!
— Освен това очите му са били избодени. Параклисът е бил в пълен безпорядък, но никой не е чул нито викове, нито шум.
Жрецът се огледа уплашено назад.
— Ваше благородие, съгласен съм, че изглежда подозрително, но съм готов да положа клетва, че със съпругата ми нямаме нищо общо с извършеното светотатство. Нито сме видели, нито сме чули нещо.
— Можеш да си тръгваш — отпрати го Сененмут, който бе слушал мълчаливо досега, загледан в един от стенописите, и потупа Шишнак по рамото: — Двамата със съпругата ти няма от какво да се страхувате. Затвори вратата и пази отвън! — жрецът се изниза тихомълком. Сененмут дръпна качулката на наметалото си и приседна със свити крака на пода, облягайки се на стената. Амеротке коленичи върху една от възглавниците, докато Шуфой, почувствал познат сърбеж в пръстите, отиде отсреща и заби поглед в драгоценните чаши. — Хатусу е разтревожена — заговори Сененмут. — Полкът на Сет е бил винаги обект на специално уважение от страна на дядо й, баща й и доведения й брат. Пантерите от Юга са високоценени герои. Никак не й се понрави случилото се тук… — той спря и се вгледа в Амеротке. Съдията разбра добре какво искаше да каже везирът: не бяха минали и две години, откакто Хатусу бе овладяла цялата власт, но за големите й победи срещу митанийците и за безмилостната й разправа с претендентите за престола решително бе помогнала предаността на елитните полкове от войската на Египет, най-вече полкът на Сет. — Ахмазе разби и прогони хиксосите — продължи Сененмут. — Държавата ни реши, че се е отървала от тях веднъж завинаги. Но това убийство, по-точно — кърваво жертвоприношение, сякаш идва да ни подскаже, че хиксосите са се върнали… — и уловил недоверчивата усмивка на съдията, додаде: — Не е толкова невероятно, колкото ти се струва. Хайде, денят преваля, а Хатусу ни очаква. Да вървим.