Седем синове
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Серия: Джипси Брадърс #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Седем синове». Краткое содержание книги:
Обух джапанките с прозрачна лента и вдигнах косата си в разхвърлян кок. Грабнах слънчевите очила и кафето и се отправих към покрива.
Бурята вече беше отминала и открилата се гледка към океана беше поразителна. Джейс бе намазал с масло две боровинкови гевречета и ги бе сложил върху хартиения плик на високия до кръста ми парапет в края на сградата.
— Благодаря за закуската — казах и отхапах парче от намасленото геврече, след което отпих глътка топло лате. — Щях да мина и със зърнена закуска и нес кафе, но това е чудесно.
Джейс се усмихна.
— Няма проблем. Първата е безплатна.
— О, така ли? — попитах игриво. — А какво ще ми струва следващата?
Отвори уста да ми отговори, но преди да успее, аварийният изход се отвори с трясък и няколко от братята му се появиха. Едва не се задавих с хапката в устата ми.
— Тук горе са! — провикна се Чад надолу по стълбите.
Стоях, без да мърдам, и за всеки случай оглеждах за възможно оръжие. Не знаех какво са намислили. Не вярвах на никой от тях дори и за секунда.
Освен на Джейс.
Най-големият ми кошмар се появи на върха на стълбите, завързан, окървавен и със запушена уста.
„Мамка му.“
Дорнан избута клетото момче напред и аз изтичах до тях, започвайки да превъртам от тревога.
„Това е лошо. Много, много лошо.“
— Миличка — провикна се Дорнан, превъзбуден от адреналин и явно надрусан с някакъв вид наркотик, вероятно метамфетамин. — Донесъл съм ти подарък!
— Дорнан — заекнах, — какво правиш?
Той премахна кърпата от устата на момчето и хващайки го за врата, насочи погледа му към мен.
— Помниш ли я, шибаняко?! — извика Дорнан и пръски слюнка се разхвърчаха от устата му право върху лицето на момчето.
— Дорнан, не е това, което си мислиш!
— Затваряй си устата — сряза ме той. — Остави го да говори.
„Господи. Какво да правя?“
— Дорнан, той не е този, за който го…
— Чад, накарай я да млъкне най-накрая! — Той посочи към мен и преди да успея да помръдна, Чад ме хвана в мечешка прегръдка и запуши устата ми с ръка.
Пъшках, неспособна да извикам с глас. Погледнах към Джейс, чиято спокойна закуска беше помрачена от заобикалящата ни врява.
— Тате — каза бавно Джейс, — какво става? Кое, по дяволите, е това момче?
— Как се казваш, синко? — попита Дорнан. — Говори!
— М-Майкъл.
Майкъл Тревийн.
Имам само още един въпрос към теб, малката.
Момчето беше ужасено. Едното му око беше подуто, целият бе в кръв и аз се зачудих колко от времето по пътя обратно за Ел Ей беше прекарано в пребиването му.
В ъгъла на окото ми се заформиха сълзи, когато резултата от обсебването на Дорнан по мен, ме удари с пълна сила. Остави ме тук заради това. Беше ме попитал кой е бившият ми, за да пропътува през цялата страна и да отвлече едно невинно момче от дома му. Момче, което никога не ме бе виждало през живота си и което случайно бях намерила онлайн и бях използвала като история за живота на Сами. Момче, което сега бе пред мен с опряно дуло в главата.
Борех се с хватката на Чад, но беше безсмислено. Имаше едра структура и най-вероятно беше смъркал с баща си по пътя насам.
Ухапах ръката му и той я отдръпна с вик.
— Той не ми е бивш! — извиках, съпротивлявайки се срещу силната хватка на Чад.
Дорнан ме погледна като обладан от зъл дух. Като мъж с мисия.
— Излъгах — задъхах се аз и продължих да се мятам. — Никога не съм го виждала. Моля те, просто го пусни.
Дорнан свали оръжието и ме изгледа от горе до долу.
— Няма нужда да се страхуваш повече от него.
Вдигна оръжието и постави пръст на спусъка.
— Моля те! — изкрещях.
Но молбите ми останаха нечути.
Той дръпна спусъка.
Оръжието изтрещя и куршумът, който излетя от пистолета на Дорнан, се вряза в главата на момчето. В следващата секунда бях обляна от плътна кървава струя, примесена с остатъци от черепа на Майкъл Тревийн.
Момчето лежеше неподвижно на земята. Червената локва кръв около главата му нарастваше бързо, достигайки върха на джапанките ми. Извиках и Чад ме освободи, оставяйки ме да се свлека на пода. Пропълзях през кръвта и парченцата череп до мъртвото момче и го взех в обятията си. Беше тежък, отпуснат… и мъртъв. По моя вина.