Седем синове
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Серия: Джипси Брадърс #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Седем синове». Краткое содержание книги:
„Колко странно“, помислих си и изпищях, когато друга мълния падна на не повече от тридесет метра от нас. На практика се бях залепила за Джейс като гербова марка. Въздъхнах облекчено, когато отвори стъклената врата и ме издърпа вътре, преди да я затвори отново. Бурята продължаваше да се вихри около нас, но поне сега се чувствах малко по-защитена. Стаята беше просторна, широка около шест метра и със смайваща гледка към крайбрежната ивица на Венис Бийч.
— Какво е това място? — попитах. — Парник за марихуана?
Джейс се усмихна.
— Някога беше. Преди ченгетата да започнат да правят въздушни наблюдения. Сега е свърталището ми, когато ми дойде до гуша да стоя долу с простите си братя.
— Всички курви на баща ти ли водиш тук? — попитах, изстисквайки вода от дългата си тъмна коса.
Джейс се изкикоти.
— Да не би току-що да се нарече курва?
Усмихнах се порочно.
— Нека бъдем реалисти, става ли? Лягам си с баща ти, за да ме остави да спя в клуба му. Как би ме нарекъл ти?
Той повдигна вежди.
— Не знам. Може би момиче, на което му се налага да вземе някои трудни решения, за да се предпази?
Присвих рамене, треперейки.
— Да, така звучи по-добре, отколкото е в действителност.
— Ето — Джейс се измъкна от коженото си яке с дълги ръкави и го сложи на раменете ми. Забелязах, че по него нямаше никакви отличителни знаци и символи на клуба, което сигурно побъркваше Дорнан.
— Благодаря — казах и усетих как по цялото ми тяло плъзнаха тръпки, когато пръстите му докоснаха рамото ми.
Бях изумена. Дори изминалите шест години и фактът, че даже не знаеше коя бях всъщност, не попречиха на привличането между нас да гърми и трещи като развиващата се навън буря.
— Седни — каза Джейс, като издърпа и обърна две каси от мляко. Настани се на едната и измъкна половин пакетче солети, а бутилката Джак бе в краката му. Захрупа една, след което ми подаде пакетчето.
Взех го и загризах една солета, докато той отвори уискито и отпи голяма глътка. Представях си как течността изгаря по гърлото, езика и устните му.
„Устните му.“
— Винаги ли започваш да пиеш в десет часа сутринта? — попитах аз.
Той се ухили лукаво и ме изгледа изпод гъстите си черни мигли. Имаше усмивката с трапчинките на майка си, за което бях безкрайно благодарна.
— Само когато съм детегледачка на курви? — пошегува се и ми подаде шишето. Отпих и течността остави горещи дири чак до стомаха ми.
— Не ме познаваш — казах, като захрупах нова солета. — Дори не съм сигурна, че ме харесваш. Защо тогава си направи труда да ме доведеш тук?
Джейс взе бутилката отново и я надигна, отпивайки от изгарящата течност. Загледа се в мен за момент и усетих как стомахът ми се свива.
Защото ме гледаше така, сякаш наистина знаеше коя съм.
— Напомняш ми за едно момиче, което познавах — каза тихо и извърна поглед.
— Така ли? — попитах небрежно, а реката от непроляти сълзи разяждаше дупка в шибаното ми сърце. — Къде е сега?
Погледна за момент към земята, след това вдигна глава и срещна погледа ми.
— Умря.
Преглътнах огромната буца на гърлото си. Не можех да се разрева. Ако го направех, всичко щеше да приключи. А аз не бях готова да сложа край, още не.
— Съжалявам — казах тихо, а внимателно направените ми планове заплашиха да се разбият на парчета като крехкото стъкло на оранжерията, в която се бяхме скрили.
— Няма нищо — каза той и размаха ръка пренебрежително. — Беше преди много време.
За няколко мига седяхме мълчаливо, като хрупахме солети и споделяхме бутилката Джак. Не след дълго започнах да се отпускам.
„Престани да пиеш. Трябва да мислиш трезво.“
— Баща ти е малко… необуздан — разчупих тишината най-накрая.
Джейс ме погледна с лице, по което нямаше смях или светлинка.
— Той е единствен по рода си — каза и можех да чуя горчивината в гласа му.
— Двамата не сте ли близки?
„Моля те, кажи не, моля те, кажи не.“
— Хъх? — захили се Джейс мрачно. Звукът наподобяваше сподавен вик на отчаяние. — Не, не сме близки. — Зад думите му се криеше толкова много. История, която виждах, че иска да сподели, но беше твърде умен, за да го направи. Не ме познаваше. Можех да изтичам при Дорнан и да му издрънкам всичко, което ми кажеше.
— Малко е страшничък, нали? — казах предпазливо, като не бях сигурна колко смята да ми разкрие.