Седем синове
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Серия: Джипси Брадърс #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Седем синове». Краткое содержание книги:
Наблюдаваше ме с влажните си сини очи, докато не почувствах как започвам да се изчервявам под силата на погледа му.
— Какво? — попитах. — Твърде много ли казах? Съжалявам. — Размърдах се неспокойно, когато той продължи да ме зяпа. — Малко започваш да ме плашиш — казах накрая и погледнах встрани.
— Извинявай — каза и напрежението спадна. — Аз просто…
— Ти просто какво?
Наведе се към мен и се огледа нервно из стаята.
— Трябва да внимаваш — каза притеснено. — Изглеждаш ми добро момиче. Баща ми става малко обсебен, когато срещне момичета като теб.
— Забелязах… — Смехът в гласа ми също беше изчезнал. Поклатих глава. — Просто исках работа — прошепнах аз. — А сега, след като съм тук, имам чувството, че никога няма да ме пусне да си тръгна.
— Няма — каза Джейсън категорично. — Твърде вманиачен е. Щом те иска, ще те има.
Погледнах го ужасена. Спомних си колко контролиращ и пресметлив бе Дорнан, когато бях малка, но никога не съм си представяла, че може да е в такива размери.
Но като се замисли човек как бе организирал дори реда, по който синовете му да изнасилят петнадесетгодишно момиче, не беше чак такъв шок представата, че е маниак.
— Всичко ще е наред — каза бързо Джейс, когато видя изражението ми. — Просто не го ядосвай. След месец-два ще си намери нова фикс идея и ще можеш да дишаш свободно.
Кимнах и внезапно се почувствах смазана и притисната натясно, въпреки че се намирах в стая с прозрачни стени. Взех бутилката от ръцете му и отпих голяма глътка. Мамка му на трезвото състояние. Не знаех как ще се справя с мисълта да бъда затворник на Дорнан, като единственото, за което бях дошла, е да танцувам в стриптийз бара, за да съм близо до клуба. Не бях планувала чак такава близост. Въпреки че в същото време беше изключително подходяща, тъй като значително щеше да ускори хода на събитията.
— Какво се случи с последното момиче, по което се бе вманиачил?
Джейс взе бутилката отново, но не отпи. Беше се замислил.
— Май ще е по-добре, ако не знам — казах неохотно.
— Не мога да ти кажа — най-накрая проговори Джейс. — Току-що те срещнах. Той ми е баща.
Кимнах разбиращо, но отвътре се чувствах като разбита. Джейс го защитаваше. Защитаваше Дорнан, който бе притиснал голямата му първа любов към земята и я бе изнасилил. Докато го бе принудил да гледа.
— Няма проблем — казах глухо. — Той ти е баща, разбира се, че искаш да си му верен.
Джейс изглеждаше измъчен.
— Искам? Налага се. Мислиш, че си единствената, която е затворена тук без изход?
Преглътнах с усилие и седях кротко, докато сърцето ми биеше ожесточено в гърдите.
Не го бе защитавал.
Беше негов заложник.
Сега вече всичко си идваше на мястото.
Останахме в оранжерията с часове и разговаряхме за по-безгрижни неща, тръгвайки си едва когато слънцето се скри зад хоризонта. През това време нещо определено се бе променило между Джейс и Сами, нещо хубаво, за което можех да се държа, докато се давех в морето от лъжи.
Когато в полунощ най-накрая се строполих замаяна и изтощена върху огромното легло на Дорнан, единственото, което можех да направя, е да се моля да отсъства поне още ден.
Глава дванадесета
На сутринта се събудих сама в леглото. Слава на бога за малките радости. След великолепния ден, който бях прекарала с Джейс, последното, до което исках да отворя очи, бе кошмарният му баща. Бях нервна с присвит стомах и имах осезаемото чувство, че нещо не бе наред. Зачудих се дали не е, защото Елиът вероятно се опитваше да се свърже с мен на безполезния ми разбит телефон.
Някой почука леко на вратата и аз се надигнах, напрягайки се от мисълта кой може да е по това време, и ми се прииска да имах пистолет. Отдъхнах си, когато видях главата на Джейс да се подава през открехнатата врата.
— Будна ли си?
— Да — отговорих и се протегнах мързеливо. Станах от леглото и засиях, когато видях, че носи табла с две чаши кафе.
— Баща ми се връща обратно — каза той. — Трябва да пристигне всеки момент. Искаш ли закуска? — попита и повдигна кафява хартиена торбичка. — Взех гевречета.
„Обичах гевречета.“
— Определено — казах. — Нека само се преоблека.
— Ще те чакам на покрива — каза и остави кафето ми върху скрина до вратата.
Отпивах малки глътки, докато обличах тюркоазната рокля без ръкави, която беше обсипана с малки дантелени детайли по ръбовете. Когато ми сложиха силикона, се наложи да си подновя гардероба изцяло. Не се побирах в нито една от старите си дрехи, което донякъде беше добре. Нови дрехи за нова самоличност.