Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Просто не спирай да вървиш — рационалната страна в неговия характер му подсказа този мъдър съвет — отпиши тази ужасна нощ и се прибери вкъщи при прекрасното топло джакузи. Може би някой по-разумен младеж би се вслушал в този съвет и би се отказал, но Ноа бе твърдо решил да отиде на събирането, затова изостави всякаква мисъл за прибиране вкъщи. Ако се откажеше сега, значи напразно бе преминал през всички неприятности до този момент.
Огледа се в една тъмна витрина, прокара ръка през косата си, пооправи мръсните си мокри дрехи и пресече улицата, за да се потопи в шумната тълпа от утайката на обществото.
Въпреки глъчката отвътре се чуваше жива музика. Имаше толкова много хора, че беше невъзможно човек да се движи по права линия. Другото, което го озадачи, беше голямото разнообразие на присъстващите. Като че ли имаше представители на всички раси, социални прослойки и всякакви други, измислени от медиите, категории в американското общество. Имаше абсолютно всякакви хора — мъже в строги костюми стояха рамо до рамо с хора, облечени с анцузи и фланелки, юпита дружески си приказваха с хипита, черни и бели, млади и стари, виждаха се каубойски шапки и прически за по сто долара. Всички разговаряха оживено, изразяваха подкрепата си или несъгласието си с мнението на другите. В пресата такива събирания обикновено се описваха като сборища на бели хора с ограничени финансови възможности и още по-ограничени умствени способности. Но тук наистина присъстваха всякакви.
Когато Ноа най-после успя да си пробие път и да влезе в кръчмата, видя откъде идваше музиката. Един самотен китарист свиреше на импровизирана сцена. Външният му вид изобщо не съответстваше на мощния му глас — ако го срещнеше на улицата, човек никога не би обърнал внимание на това дребно, незначително човече с проблемна кожа и брада на три дни — но излъчването му на сцената беше като на истинска рок звезда. В момента изпълняваше някаква фолклорна песен от шейсетте години, а всяка дума и всеки акорд звучаха така ясно, че човек веднага схващаше посланието им.
Когато дойде моментът да се включи хорът, музикантът посочи към публиката, наведе се над хармониката, закрепена около врата му, и засвири тъжно и проникновено, докато хората в кръчмата извисиха глас и запяха с него.
Музиката и обстановката, която се създаваше, бяха умен пиар ход от страна на организаторите. Ако противниците им се опитваха да ги представят като тълпа бели мъже, които гледат НАСКАР, обичат да си играят с оръжия и да карат пикапи, склонни към насилие, с реакционни и расистки възгледи, какво друго биха могли да направят тези хора, освен да се опитат да създадат атмосфера на мир и разбирателство, в която да се долавя духът на Мартин Лутър Кинг и Махатма Ганди? Ако не друго, то поне ляво ориентираните им критици щяха да побеснеят от яд.
Ноа се наведе, за да направи място на една табла, отрупана с халби бира, и усети побутване по гърба. Той отстъпи, за да може келнерката да мине, а после се обърна да види с кого се е сблъскал. Пред него стоеше самата Моли Рос.
Първото нещо, което забеляза, беше, че е сменила дрехите си. Носеше хубави джинси и топъл есенен пуловер, маникюрът й бе току-що направен, а в косите, вместо моливи, беше закачила малко лилаво цвете. Но разликата не беше само в дрехите. Промяната бе едва доловима, но въпреки това осезаема и може би се състоеше в едно-единствено нещо — Моли искаше да направи впечатление и да изглежда добре пред хората тук, за разлика от явно пренебрежителното й отношение към онези в офиса. Точно така, тук тя плуваше в свои води и ефектът от това беше поразителен.
— Е — започна тя и едва забележимо се усмихна, — я да видим кой се е дотътрил тук.
За първи път Ноа долови слаб южняшки акцент в говора й.
— Виждаш, че дойдох. Нали ти казах.
Тя хвана с ръка ревера на палтото му, изцъка с език и поклати глава:
— Какво си направил, да не си вървял пеша в дъжда?
— Не питай.
— Стой и не мърдай — въздъхна неодобрително, помогна му да си свали палтото и го преметна през ръката си. — Ела, запазила съм маса близко до джубокса. Ще поогледам наоколо, сигурно някой ще може да ти даде назаем нещо за обличане.
— Недей, не си прави труда…
Но тя се обърна и едновременно с това му подаде ръка, за да не го изгуби в навалицата. Хвана ръката й и я последва, докато си пробиваха път през множеството.
Скоро се озоваха до малка кръгла маса с два високи стола близо до сцената. В изисканите заведения, местата в такава близост до сцената винаги се пазеха за отбрани посетители.