Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Ноа примигна и се облегна назад:
— Бихте ли се легитимирали?
— Разбира се — отвърна жената, отвори кожения си портфейл и го постави под светлината на настолната лампа.
Не беше истинска значка, но върху картата й имаше същия позлатен герб, като този на камиона, освен това името и титлата й — старши следовател — бяха изписани с релефни букви. В този момент Ноа се сети къде беше виждал това лого преди.
Преди няколко месеца „Дойл&Мърчант“ бяха проявили интерес към международния пиар на тази компания. Тя искаше образът й пред обществото изцяло да бъде променен поради появата на материали в медиите, в които името й се свързваше с цяла поредица от престъпления, като се започне с финансово облагодетелстване от военни действия, корупция и контрабанда и се стигне до масови убийства и изнасилвания. Тази задача не беше възложена на Ноа и екипа му, но от този момент нататък той започна да проявява интерес и следеше в интернет всичко, което се появеше за компанията.
Жената, прическата й и камионът принадлежаха на „Талион“, най-могъщата военна консултантска частна фирма, която служеше на правителството на САЩ.
— Вижте — започна Ноа, — знам кой е пристигнал в града тази вечер, знам, че в целия щат полицията е обявила повишена степен на готовност или както там го наричате. Но аз просто пътувах в таксито, а шофьорът се опита на всяка цена да ме закара навреме. Не знам какво друго бих могъл да ви кажа.
— Познавате ли се с шофьора?
— Не.
— Никога преди това ли не сте го виждали?
— Не и не знам нищо за него. В този град има над двайсет хиляди таксита. Аз просто вдигнах ръка и спрях едно от тях.
Жената записваше нещо на компютъра, погледът й беше вперен в един от мониторите.
— Откъде идвахте?
— От работа.
— И къде отивахте?
Сърцето му започваше да бие все по-учестено. Независимо от желанието му нивото на адреналина му се качваше. Преди малко се страхуваше, но сега започваше да го обхваща гняв. Не бързаше да отговори. Тя усети настъпилото мълчание и вдигна поглед към него. Едва тогава попита:
— Необходимо ли е да се обадя на адвоката си?
— Не виждам причина за това.
— Задържан ли съм?
— Ами…
— Задържан ли съм?
— Не.
— Тогава, значи, мога да си тръгна.
— Не разбирам причината за нежеланието ви да разговаряте с нас…
— Благодаря ви за всичко — заяви Ноа и стана от стола. — Лека нощ.
— На там ли се бяхте отправили тази вечер?
Тя държеше в ръка съобщението за събранието, което Ноа бе свалил от таблото за обяви и бе пъхнал в джоба си.
В този момент в съзнанието му съвсем ясно изплува един мъдър съвет, който беше чул по време на лекция по основи на правото още през първия семестър на следването си в нюйоркския университет. Първия съвет, който трябва да дадете на клиентите си, когато ви се обадят от ареста, независимо дали са виновни, или невинни, е да мълчат, никога, по никакъв повод не казвайте нищо на ченгетата. А освен това тази тук не беше ченге.
— Просто минавам от там, за да се срещна с един човек, след това ще ходим някъде другаде.
— Какво знаете за тази група, господин Гарднър?
— Абсолютно нищо. Както ви казах.
— Те са свързани с „Арийското Братство“ — започна тя и едновременно с това разлистваше някаква папка на бюрото си, — както и с паравоенното движение „Самотна звезда“, с „Националната комисия по труда“, с „Коалицията за общо право“, „Ърт Либерейшън Фронт“…
— Чакайте малко, спрете — прекъсна я Ноа. — „Националната комисия по труда“ ли? Та това е малка нискобюджетна нестопанска организация, която се занимава със сигнали за лоши условия на работа и експлоатация на детски труд. Ще позволите ли да ви дам един съвет, госпожо? Вземете и си осъвременете списъка на организациите, които представляват потенциална опасност, иначе хората ще започнат да ви се присмиват и накрая ще ви изхвърлят от това удобно местенце. А както ви казах и преди, не знам нищо за тази група, нито пък за дейността им, нито за онези, с които, според вас, са свързани. Имам среща с един човек и след това ще ходим на друго място. Вярвайте ми, не бих поддържал връзки с хора от „Арийското Братство“ — продължи той и посочи към монитора й. — Но вие вече сте направили проверка и всичко това ви е известно.
— Ние знаем кой сте, господин Гарднър.