Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Ама нашата Моли е прекрасно момиче, нали така?
Ноа подскочи, когато чу гласа съвсем близо до ухото, си. Обърна се и вида огромния приятел на Моли, Холис, който, също като него, наблюдаваше масата.
— Аз просто…
— Прекрасна е. Освен това е и умна. Умът й сече като бръснач.
При тези думи акцентът му прозвуча съвсем ясно. Мъжът беше от областта на Апалачите и по-точно от Западна Вирджиния.
— Няма значение — продължи Ноа. — Ние съвсем скоро се запознахме, така че…
— Онзи там с нея, казва се Дани Бейли. Моли ми е казвала, че преди години са били доста гъсти с него, но никога не съм я разпитвал.
Беше съвсем безсмислено да се прави, че това не го интересува. Или Холис беше отличен познавач на човешката природа, или бе толкова очевидно, че Ноа е влюбен в момичето, че нямаше смисъл да го крие повече.
— Значи така се казва, а какъв е всъщност? — попита Ноа.
В този момент разбра, че е разкрит. Моли го беше забелязала и му правеше знак с ръка да отиде при тях.
— Честно казано и аз не знам почти нищо за него — отвърна Холис и последвалите му думи прозвучаха много странно, като се има предвид, че бяха казани от огромен мъж, който без усилие с голи ръце може да повали мъжката горила в зоологическата градина в Бронкс. — Но ме плаши.
Ноа се приближи до масата, придърпа още един стол и седна при другите двама.
— Ти трябва да си Ноа — започна Дани Бейли. — Моли почти нищо не ми каза за теб.
Ако се съди по лекото потрепване на дълбокия му глас, Бейли вероятно смяташе, че току-що е казал нещо много забавно. Държеше се като човек, който е свикнал да бъде на сцена или пред камера и външният му вид беше в съответствие с това. Изглеждаше много добре, но ако човек го загледаше отблизо, щеше да забележи дефектите, които сценичното осветление крие — около очите му имаше твърде много фини бръчки за толкова млад човек, стърчащата му коса беше боядисана и крайчетата й изсветлени, лицето му бе прекалено слабо, а очите хлътнали и сухи. Изобщо приличаше на мъж, който е надхвърлил трийсет и пет, но отчаяно иска другите да мислят, че е на двайсет и една.
— Това не ме учудва — отвърна Ноа. — Ние почти не се познаваме и много се съмнявам, че от видяното до този момент ме харесва особено.
Бейли побутна Моли с рамо.
— Какво ще кажеш за това, сладурче?
Моли изглеждаше смутена и пристигането на келнерката с напитките я спаси от неудобната ситуация.
— О, хайде, всички, я по-весело. Шегувам се, защото ви обичам. Ето така — при тези думи той вдигна малката чашка и изля кафеникавата течност в гърлото си, след това вдигна празната чаша като за наздравица. — Пия за новите приятели, а може би и за още един нов фен.
Ноа отпи от бирата си.
— Извинявай, нов фен ли каза?
— Точно така, човече — мъжът подаде ръката си през масата и Ноа я пое. — Аз съм Дани Бейли — заяви той и изчака известно време Ноа да даде някакъв признак, че го е познал. — Само не ми казвай, че не си гледал видеото.
Ноа примигна и поклати глава.
— „Сгромолясване“, човече, видеото. То ще доведе до окончателното сгромолясване на тази шибана зла империя. Трийсет и пет милиона пъти е било гледано в YouTube. Това там съм аз. Направо съм шокиран, наистина ли не си го гледал? Навсякъде по форумите в интернет се говори за мен.
— Значи филтърът на компютъра ми срещу спама е много добър — отвърна Ноа.
За известно време легендарният Дани Бейли изглеждаше така, сякаш някой го беше плеснал през лицето с ръкавица и му бе обявил дуел.
— Спокойно, момчета — намеси се Моли.
Бейли остави напрежението между тях да продължи още малко. След това се усмихна, поклати глава, вдигна чашката, която стоеше пред момичето, обърна я на един дъх и се изправи. После се наведе, целуна Моли по бузата, прошепна нещо в ухото й и погледна към Ноа.
— Желая ти късмет — каза Бейли.
— И на теб също — отвърна Ноа.
Когато Бейли си тръгна, Ноа се обърна към Моли и посочи чашката:
— Да ти поръчам ли още едно?
— Не, благодаря, не пия. Той затова го направи, а не защото искаше да се държи грубо.
— Да, разбира се.
— Дани е добро момче, просто мисля, че представите му за движението вече са остарели. Казвала съм му го право в очите. Когато дойде редът му да говори тази вечер, ще видиш какво точно имам предвид. Вярно е, че невинаги разграничава важното от маловажното и кара хората да се палят по неща, които не са правилни, а има толкова други истински каузи, за които да се борим. Но не може да му се отрече, че умее да привлича вниманието на аудиторията.