Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Извини ме за момент.
Отидох на бара, платих сметката и попитах жената на касата дали разполага с фишек монети от четвърт долар. Оказа се, че има два. Излязох през задната врата и заобиколих квартала. Буикът все още работеше на място със свалено стъкло, шофьорът продължаваше да пуши. Стиснах фишеците в дясната си длан, прекосих улицата и се насочих към предницата на колата. На десетина метра от нея спрях, потръпнах от студа и духнах в ръцете си, оглеждайки се за такси. За миг очите на шофьора се извърнаха към мен, после отново се насочиха в страничното огледало и оттам към Рита, седнала до прозореца на кафенето. Изминах последните десет метра. Лявата ми ръка беше отпусната надолу, а дясната беше свита в юмрук. Шофьорът отново се обърна да ме погледне.
— Как е работата? — попитах.
Той вирна брадичка, но не отговори. Не ме позна, но аз веднага установих самоличността му.
— Търся такси — поясних, навеждайки се над прозореца.
Лявата ми ръка се впи в рамката, десният ми юмрук се стрелна нагоре и навътре. Ударът беше къс, но придружен с рязко извъртане на рамото. Попадна точно в брадичката. Тялото омекна, ръката изпусна волана и безсилно падна в скута. Мъжът наближаваше четирийсет, кльощав, с лоша кожа и развалени зъби. Избутах го на дясната седалка, седнах на мястото му и го обискирах за оръжие. Беше чист, но в жабката открих револвер 40-и калибър. Вдигнах стъклото, заключих вратите и измъкнах джиесема си. Рита вдигна на първото позвъняване.
— Седя в колата от другата страна на улицата — информирах я аз.
Главата й се завъртя заедно с телефона, залепен за ухото й. Очите й се заковаха на буика.
— Сметката е платена — добавих. — Скачай отзад.
Тя сковано се изправи, огледа кафенето и излезе. Аз отключих вратите.
— Какво правиш, по дяволите?
— Този тип работи за Вини Делука — кимнах към мъжа до себе си аз.
В огледалото за обратно виждане ясно видях как свива устни.
— Не е убиец — добавих. — Мисля, че Делука го е пуснал след теб, за да разберат какво правиш. Сега може би ще ми кажеш с кого работи Рисман. Или предпочиташ сам да навържа нещата?
— Исусе Христе! — промълви тя.
— Вини Делука не се шегува, Рита. Не знам какво правиш, но по някакъв начин си привлякла вниманието му. Това не е хубаво.
— Мислиш ли, че ще ме убие? Сериозно те питам!
— Мисля, че на хората им се случват инциденти.
— Това е покушение, Майкъл!
Тя понечи да излезе от колата, но аз я изпреварих и заключих вратите. После прерових джобовете на приятелчето до себе си, измъкнах джиесема му и натиснах бутона за преизбиране. Насреща се обади глас, който ми беше познат.
— Джони Епъл! Как си, приятелю?
— Майкъл Кели?
— Там ли е шефът?
— Защо звъниш от телефона на Чили?
— Така ли се казва? — попитах аз и огледах кльощавия до себе си. — Помня го по физиономия. Един от онези типове, които се мотаят наоколо, пият кафе и на всеки две минути трошат мебелировката. Знаеш за кого говоря, Джони. Нали и ти си един от тях?
— Как телефонът му се озова у теб?
— Искам да говоря с Делука.
— Няма го тук.
— Хубаво. Ще задържа телефона. Кажи му да ми звънне, когато има свободно време.
Пауза. После насреща прогърмя гласът на престъпния бос на Чикаго.
— Ужасно ми досаждаш, Кели! — изрева той.
— Слушай какво ще ти кажа, Вини. Твоето момче тук следи Рита Алварес. Мисля, че знам защо и това никак не ми харесва.
— Не знам за какво говориш, Кели. И защо трябва да ми пука какво харесваш и какво не?
— Помисли малко и сам ще си отговориш, Вини.
Мълчание.
— Тя е моя приятелка — добавих аз и се обърнах да погледна Рита. Лицето й беше посивяло. — Освен това може да се окаже, че имаме обща цел…
— Бизнесът си е бизнес, Кели.
— Това мога да го разбера.
— Ама твоите приятелки май не го разбират.
— Тази не е от тях.
Обърнах се към Рита за пореден път. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне закуската си върху тапицерията на седалката.
— Трябва да поговорим — добавих.
Ново мълчание.
— Гарантирам, че приятелката ми няма да предприеме нищо, преди да се разберем.
— На моята възраст това си е истинска благословия — въздъхна Делука. — Задръж нещата така, пък може и да поговорим.