Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
— Дез, мога ли да те попитам нещо? — проговори изображението на андроида астронавт.
Йейтс кимна. Знаеше, че неговият образ също се предава на „Дружба“.
— Какво според теб ще открием на Изо?
Йейтс неволно изсумтя. Бяха му задавали неведнъж същия въпрос на телевизионни интервюта.
— Добре де, няма значение — спря го Мелиса. — Просто исках да…
— Съжалявам, Миси. — Йейтс вдигна успокоително ръка. — Мислех си, че си чувала отговора ми и друг път.
— Исках ти да ми кажеш — почти се помоли тя. — Да разбера ти какво мислиш по въпроса.
Йейтс се облегна в стола и се замисли.
— Всичко на онази планета прилича на Земята — заговори най-после. — А това означава, че съществуващите там форми на живот най-вероятно притежават сходна химична синтеза и биология с нашата. Ако вземем предвид законите на физиката и еволюцията, предполагам, че изонийците ще летят, вървят или плуват също като съществата на нашата планета.
— Искаш да кажеш, че ще са от плът и кръв.
— Вероятно — съгласи се Йейтс. — Тъкмо по тази причина придадохме на теб, Чарли и Пиер човекоподобна форма — за да ни представяте такива, каквито сме. Според законите на гравитацията те няма да са по-едри, нито много по-дребни от нас, в противен случай еволюцията им едва ли щеше да протече успешно. Но как точно ще изглеждат, нямам никаква представа.
— Направих антропоморфично изображение на предполагаемия изониец. Искаш ли да го погледнеш?
— Разбира се — отвърна Йейтс, заинтригуван от идеята подобно нещо да бъде сътворено от машинен мозък.
До креслото на Мелиса се появи втора фигура, изправена в бледото сияние на холоекрана. Беше около една стъпка по-ниска от средния човешки ръст, но много по-закръглена, с къси крачета и ръце и вдлъбнатина вместо глава. Имаше бледа кожа, но освен гънката в слабините Йейтс не можа да различи никакви органи, еквивалентни на гениталии.
— Невероятно — промърмори той и се наведе напред.
— Сравних изследванията на Зилхинлански с разработките на доктор Гъмингхарбър — обясни Мелиса. — Както знаеш, нито един от двамата не подкрепя идеята, че издълженото човешко тяло е венец на еволюцията. След това въведох вероятните стойности на гравитацията на повърхността на Изо, като не пропуснах и факта, че планетата разполага с три луни. Местната гравитация, биологичните и геоложки особености, както и климатът бяха четирите водещи фактора при създаването на моя модел.
— А как стои въпросът с борбата с хищниците? — попита Йейтс, докато преглеждаше различните данни, които вървяха заедно с изображението. — В края на краищата тъкмо тя е повлияла върху оформянето на всички видове на Земята.
— Непредсказуема величина — отвърна веднага Мелиса. — Но аз…
— Дез! — чу се женски глас от съседната стая. — Почти три е! Утре трябва да си в НАСА в седем. — На вратата застана Гейл Йейтс и погледна гостенката в холоекрана. — О, здравей, Миси. Не знаех, че си бъбрите. Дез, наистина става късно.
Йейтс кимна.
— Ставам веднага.
Гейл излезе, а той се извърна към изображението, предавано от борда на кораба, и обеща:
— Утре пак ще си поговорим. Сега обаче ми се ще да разменим няколко думи насаме.
Хуманоидният суперкомпютър изключи антропоморфното изображение на предполагаемия изониец и се извърна към създателя си. Макар че мрежите, процесорите и хуманоидната обвивка на Мелиса бяха конструирани и изработени от корпорацията „Зинтийл“ в Сан Франциско, а скъсеното ускорено обучение бе осигурено от десетина от най-напредналите виртуални училища и университети на света, тъкмо Дез Йейтс бе нейният истински душевен и интелектуален наставник, човекът, който търпеливо се бе опитал да отговори на безбройните въпроси, незасегнати от образователната система. Ала тъй като интелектуалният й коефициент надхвърляше няколко пъти този на най-умните хора, Йейтс често изпадаше в затруднение. Въпреки всички затруднения, възникващи между човек и машина обаче, двамата бяха станали приятели. Работата с Мелиса бе помогнала на Дезмънд Йейтс да осъзнае напълно защо съществуват международни спогодби, ограничаващи развитието на свръхкомпютрите, и защо в световен мащаб е наложена забрана върху прехвърлянето им в човекоподобни тела. Неведнъж го бе спохождала мисълта, че си има работа с представител на превъзхождаща раса.