Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
След този изненадващ успех Бил бе подел кампания за въвеждане на строги правила по въпроса. Беше обвинил публично не едно правителство или корпорация за безразсъдното и невнимателно разработване на компютърни личности — форми на машинен разум, които често надхвърляха установените граници.
— Какви по-точно са политическите ви пристрастия? — попита тя, като пренебрегна темата за книгата.
— Би трябвало вече да сте ги проучили — отвърна Бил, очевидно започваше да се ядосва. — Знаете, че не съм член на никоя партия и че нямам никакви, както ги нарекохте — „политически пристрастия“.
— Не вярвате ли в американския прогрес, професор Дънкан? — попита тя с намерението да го предизвика отново.
— Как смеете? — озъби се той. — Аз обичам страната си, но това не означава, че трябва да обичам компютърната индустрия или правителството. И тъй като това все още е свободна страна, махнете, се от яхтата ми.
— Благодаря ви за отделеното време — рече агент Бъртън и стъпи на нестабилното мостче.
— Прилича на огромен междузвезден облак газ — обяви Лий Каку на дежурния екип в Сетиград. — И се носи към нашата слънчева система с доста голяма скорост — около хиляда километра в секунда.
Преди три дни свръхмодерната обсерватория на СЕТИ на обратната страна на Луната бе получила молба от групата, работеща на „Карл Сейгън“ в Чили. Бяха поискали от тях да измерят петното от непозната космическа материя, открито в района на Антилското съзвездие.
Въпреки че усилията на Сетиград в момента бяха съсредоточени върху издирване на прекъснатия сигнал с Изо, директорът Каку се съгласи временно да насочат една от редиците големи телескопи към Антилите.
И ето че в момента той и Стефани Дювал, френският член на дежурната група, на която бе възложено да проследи и анализира странното засенчване, обясняваха резултатите на десетината останали членове.
— Облакът се намира на петдесет до шейсет милиарда километра от нашата слънчева система и изглежда, е съставен преимуществено от водороден газ, какъвто досега не сме засичали — добави Стефани с френския си акцент, който всички направо боготворяха. — Какво ви е известно, естественият водороден газ не излъчва видима светлина. Но тази маса от вещество отделя характерните двайсет и един сантиметрови радиовълни на водорода, което е доста необичайно.
Обърна се към компютърното изображение на космическия облак, проектирано върху стената, и продължи:
— Що се отнася до размерите, дължината му е сто и четирийсет милиона километра — което е почти една астрономическа единица, или приблизително разстоянието от Земята до Слънцето.
— Освен това съдържа известно количество хелий — прекъсна я Каку. — Както и прах, ледени частици и достатъчно непознати газове, които вероятно ще можем да видим с нашите оптически телескопи. Разбира се, облаци, носещи се с толкова голяма скорост, в никакъв случай не са редки в Млечния път. Необичайното е, че този се намира толкова близо. Засега получаваме много добри радиоизображения.
— Щом това нещо се носи към нас, не трябва ли да предупредим Системата за астероидна защита? — попита Петер Густафсон, биолог, пратен тук от Мюнхенския университет.
— Съмнявам се, че е необходимо — отвърна Каку.
— При толкова ниска плътност космическите облаци лесно попадат под влиянието на силни гравитационни полета. Най-вероятно този ще промени посоката си много преди да приближи границите на нашата слънчева система.
Обърна се към Дювал и добави:
— Пратете данните на останалите обсерватории. Вижте дали ще могат да уловят нещо интересно с оптиката и им кажете да го държат под око. А, и освен това, нека засега държим новината в тайна.
Отвън сто петдесет и шест годишната яхта „Кейп Сентинел“ по нищо не приличаше на високотехнологичен компютърен център. Шейсет и пет футовият й корпус бе боядисан в черно, с дълга червена лента по протежението. На доста места по желязната обшивка се виждаха ръждиви петна, а някои от илюминаторите очевидно се нуждаеха от подмяна на стъклата.
Но след четири следобед всеки ден вътрешността на яхтата се озаряваше от светлините на свръхмодерните холомонитори и компютри, за каквито можеха да мечтаят дори служителите в КМС. Част от техниката бе инсталирана от Бил Дънкан през трите години, откакто се пренесе тук след развода си, останалата бе дарена от малка група приятели с отлични връзки и финансови възможности или от служители в неговата Лаборатория по компютърна психология.