Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
— Сигурно има някаква грешка отрони президентът.
Никой не проговори и той добави унило:
— И какво ще правим?
— Сър, възнамеряваме да изпратим специални сонди, които да продължат с измерването на облака — обясни Йейтс. — Има вероятност да грешим по отношение на траекторията му и на по-късен етап в курса да настъпи промяна. Трудно е да се предскаже въздействието на гравитационните сили върху толкова голяма маса. Ще мине известно време обаче, преди да получим резултатите. Разбира се, ще държим облака под постоянно наблюдение.
— Добре. — Джарвис кимна и се намести в креслото. — Предоставете ми цялата информация — Искам да се запозная с нея лично.
Един от помощниците на Йейтс пристъпи напред и подаде на президента дебела папка с разпечатки.
— Сър? — обади се Ник Конърс, съветникът на президента по въпросите на националната сигурност.
Джарвис му даде знак да говори.
— Най-важното е всичко това да бъде запазено в тайна — почна Конърс. — Можете да си представите каква паника ще настъпи, ако изтече информация.
Джарвис отново кимна и се надигна.
— Господин Конърс е прав. Не бива да излиза никаква информация по въпроса. — Вече бе възвърнал самообладанието си. — Ще използваме тези осем месеца, за да се подготвим за най-лошия възможен сценарий. Нищо не може да се направи, ако атмосферата експлодира, но искам да предоставите доклад на Федералната служба за извънредни ситуации и да ги поставите под пълна готовност. — Огледа бавно присъстващите. Съветниците си вземаха бележки. — Наредете на Федералната служба да се заеме със съхраняването и производството на кислород. Да действат като при подготовка за тотален военен конфликт. Всички подземни командни центрове да се приведат в бойна готовност, да се попълнят запасите за продължителен период. Освен това да се започне незабавен строеж на нови бункери — колкото успеем за краткия срок. Ако не можем да разчитаме на слънчева енергия, ще са ни нужни и запази от течни горива. В случай че има някаква възможност да продължим да живеем на повърхността на планетата без атмосфера, ще са ни нужни закрити, херметически изолирани селища, като онези, които строим на Луната. — Президентът се обърна към Йейтс. — Ще успее ли атмосферата да се възстанови по естествен път, професоре? Колко време ще отнеме?
Йейтс повдигна рамене. Беше прекарал последните две седмици в трескави изчисления, опитваше се да определи максимално точно момента на сблъсъка с облака. Не му бе останало време да помисли за това, което ще последва бедствието.
— Съжалявам, сър. Нямам представа.
— Очаквам отговор — нареди Джарвис. — Включете колкото се може повече специалисти да работят над проблема. И най-вече — започнете да търсите начин да избегнем навлизането в облака.
4.
Към края на двайсет и първи век вече нямаше нищо неестествено в това хората да доживяват стогодишна възраст. Медицината бе постигнала сериозни успехи в удължаването на човешкия живот и дори имаше неколцина представители на земната цивилизация, отпразнували сто и петдесетия си рожден ден, а тези, надхвърлили сто и двайсет години, наброяваха няколко хиляди души. Напоследък все по-често се говореше, че тялото не е последната преграда пред дълголетието и че пречката по-скоро иде откъм ума. Изглежда, човекът просто нямаше психологическата нагласа да просъществува толкова дълго време. В края на краищата дълголетниците просто се предаваха на апатията.
„Не и сър Чарлз Ходжисън“ — мислеше си Рандал Тейт, репортерът от „Ню Йорк Таймс“, докато малкият хидроплан правеше последен заход и после започна да се спуска към равната повърхност на залива. Младият репортер бе изчел много литература по въпроса на дълголетието в подготовката си за предстоящото интервю със световноизвестния британски фантаст, футуролог и поет.
Четириместният хидроплан заподскача по водата — тръскаше доста повече, отколкото очакваше Тейт. Намали скоростта, завъртя се сред облак пръски и се насочи към белия пристан, закотвен на стотина метра от острова. Една малка моторница очакваше да прехвърли репортера на брега.
Тейт идваше на посещение при сър Чарлз в дома му на остров Орфиъс, частен атол в Големия бариерен риф, на трийсетина мили от Златния бряг на Австралия. Интервюто бе по случай стогодишния рожден ден на писателя и излизането на последния му роман — „Съдба“.
— Сър Чарлз е в обсерваторията — каза младежът със синя риза и шорти, който го посрещна с моторницата, и посочи една сграда на билото на невисокия хълм. — Ще трябва да се изкатерите дотам.