![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
— Обичам те, скъпа моя — каза й той. — Обичам те. Обичам те.
Часовникът удари единайсет. Колко странно. Часовете първо се влачеха, а после започваха да летят. Само дишането на Роуан запазваше постоянния си ритъм.
Той се облегна в креслото и затвори очи.
Минаваше полунощ, когато отвори очи. Провери колко е часът и плахо извърна поглед към Роуан. Същата ли беше? Както винаги, сестрата пишеше нещо на малката махагонова масичка. Хамилтън бе седнал в едно кресло в отсрещния ъгъл и четеше на светлината на малка лампа.
Очите й като че… Но сестрата щеше пак да го скастри. И все пак…
На верандата стоеше охранител, с гръб към високия прозорец.
В стаята имаше още някой — Юри, циганинът с леко скосените очи и черна коса. Усмихваше се на Майкъл и той се сепна, хванат някак неподготвен. Лицето на Юри беше мило, почти благо, като на Аарън.
— Идвам от името на Аарън — каза Юри. — Каза да ти предам, че вече е щастливо женен. Иска да помниш какво ти е казал. Не бива да допускаш никого от Таламаска тук. Никого. Трябва да кажеш на охраната. Аз влязох без никакви проблеми. Не си им казал, нали?
— Да, да, ще им кажа. — Майкъл се обърна и направи знак на сестрата. Тя знаеше какво да направи — да провери жизнените показатели на Роуан. Той искаше да каже: „Трябва да изляза за минутка, но няма да го направя, докато не й провериш пулса“.
Сестрата изпълни нареждането на мига и му махна с ръка: „Без промяна“.
— Сигурна ли сте?
Тя въздъхна студено.
— Да, господин Къри.
Слязоха на долния етаж. Майкъл изпитваше лек световъртеж, може би трябваше да хапне нещо. Не биваше да забравя да яде. После си спомни — някой му бе донесъл табла с вечеря. Значи сега трябваше да е добре.
Излезе на верандата и извика охранителите при портата. След миг пред него се явиха петима униформени мъже. Юри им каза да не допускат никого от Таламаска. Само него и Аарън Лайтнър. Показа им паспорта си и добави: „Аарън го познавате“.
Те кимнаха.
— И без това не пускаме никого, когото не познаваме. Имаме списък на сестрите.
Майкъл изпрати Юри до портата. Свежият въздух му подейства добре. Като че го ободри.
— Аз минах без проблеми — каза Юри. — Не искам да им създавам неприятности, но бъди нащрек. Напомни им. Никога не съм им казвал името си.
— Да, разбрах — отвърна Майкъл. Обърна се и погледна към прозореца на господарската спалня. Беше видял блещукане на свещи зад затворените капаци и през първата нощ, когато я видя. Погледна към прозореца под него, прозореца на библиотеката, през който това същество за малко да влезе в къщата.
— Надявам се да си наблизо, надявам се да идваш на сам — прошепна той, като имаше предвид Лашър, неговия тайнствен и стар познайник.
— Пистолетът на Мона у теб ли е? — попита Юри.
— Да, горе е. Откъде знаеш за него?
— Мона ми каза — отвърна Юри. — Сложи го в джоба си. Носи го винаги в теб. Има и други причини за това. — Направи знак към една фигура, застанала от другата страна на Честнът стрийт, до каменната стена. — Този е от Таламаска.
— Юри, нали с Аарън не смятате, че тези мъже са опасни. Да, определено не са искрени, разбирам това. Не искат да помогнат. Но чак опасни? Разбирам, че сте ядосани и нещо се е случило, но не бива да смятате, че хора от Таламаска могат да отнемат човешки живот. Аз също направих свое разследване на този орден. Както и Райън Мейфеър, преди да се оженя за Роуан. Таламаска е организация на библиофили, лингвисти, специалисти по средновековна история и писари.
— Хубаво описание. Ти ли го измисли?
— Не зная. Май да. Май го споменах веднъж и пред Аарън. Но нека да говорим сериозно. Трябва да се страхуваме единствено от Лашър. Трябва да го заловим и да… — Посегна към джоба си. — Щях да забравя. Дай това на Аарън. Ти също можеш да го прочетеш. Това е едно стихотворение. Не съм го писал аз. Моля те, погрижи се Аарън да го получи. Не тази вечер, утре — когато го видиш — но не отлагай много. То наистина противоречи на думите ми, но не в това е въпросът. Просто искам да го види. Може би ще намери някакъв смисъл в него. Не зная.
— Добре. Ще го видя след час. Връщам се при него. Но ти не се разделяй с пистолета. Видя онзи мъж, нали? Казва се Клемент Норган. Не говори с него. Не му позволявай да влезе в къщата.
— Имаш предвид да не го питам какво прави там?