Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Аманвах кимна леко.
— А Сиквах?
Лийша въздъхна.
— Не се знае нищо. Ако някой възнамерява да иска откуп за нея, първо ще се погрижи да я скрие добре.
— Това е недопустимо — каза Аманвах. — Дори не ни позволяват да напуснем стаите ни, за да я потърсим.
— Вие сте били свидетели на убийство в двореца на херцога — каза Лийша. — Не можете да очаквате просто така да ви оставят да си тръгнете. Едва ли има място, което шпионите на Арейн да не са претърсили.
— Не вярвам на нейните шпиони чини — отсече Аманвах. — По-вероятно е те да имат пръст в отвличането ѝ.
Лийша стрелна с поглед торбичката с хора на кръста на младата красиянка.
— Може ли да поговорим насаме?
— Ей…! — накани се да възрази Кендъл, но Аманвах ѝ изсъска и махна към стаята си.
Лийша я последва вътре и видя, че всички прозорци са покрити. Дори вратата бе закрита с тежка завеса и когато Аманвах я затвори, двете се озоваха в пълна тъмнина. Лийша инстинктивно плъзна ръка към собствената си торбичка с хора, а с другата извади защитените си очила.
Но Аманвах не представляваше никаква заплаха. Защитените монети, пришити към кърпата ѝ за глава сияеха леко, сливайки се с аурата ѝ. Никоя от двете не можеше да разчита аури с лекотата, с която се справяше Арлен, но щеше да им е трудно да се лъжат една друга.
— Искаш ли чай? — попита Аманвах.
Лийша осъзна, че е затаила дъх. Кимна, като едновременно с това въздъхна.
— Създателю, да.
Появи се лекото сияние на чайника за чай, който беше защитен така, че да пази съдържанието си горещо, а отвън да е студен. Използването на могъщата магия за толкова лекомислени неща говореше много за дама’тингите, които използваха от векове магията на хора. Лийша, въпреки цялата сила, която криеше във върховете на пръстите си, разбираше твърде малко от тънкостите на защитите им.
— Какво ти казаха заровете?
Лийша отпи от чая си и почувства как тялото ѝ се отпуска. Може би все пак не бяха толкова лекомислени.
— Алагай хора не лъжат, господарке — каза Аманвах, отпивайки от своя чай, — но също така не ни казват всичко, което поискаме. Днес ги хвърлих три пъти. Не ми разкриха нищо за съдбата на Сиквах, а бъдещето на съпруга ми остава… мътно.
В аурата ѝ не се забелязваше лъжа.
— Мътно? Какво означава това?
— Означава, че бъдещето му има твърде много разклонения, за да сме сигурни — отвърна Аманвах. — Твърде много интриги и желания, които са свързани с последствията. Той не е в безопасност. Поне това успях да видя.
— Заключен е в кула на триста фута над земята, в един от най-добре пазените и защитени дворци в света — каза Лийша.
— Пфу! — тросна се Аманвах. — Защитите на зеленоземците са нищожни. Всеки красиянски наблюдател може да се добере до него. Със сигурност и враговете му биха успели. — Тя поклати глава. — Трябваше да накарам Колив да убие този Златен тон още преди седмици, независимо от желанията на съпруга ми.
— Не се обвинявай — каза Лийша. — Това едва ли щеше да промени нещо. Играеш си с политика, която не разбираш.
Аманвах сви рамене.
— Кървавата политика е еднаква навсякъде, господарке. Когато някой се опита да те убие и се провали, ти се погрижваш да не получи втора възможност.
— А сега Роджър ще бъде убит от съдиите — каза Лийша.
Аманвах кимна.
— Предполагам, че вероятността да отсъдят в наша полза щеше да е по-голяма, ако се бяхме върнали в племето ти.
Лийша не можеше да възрази на това, но в аурата на Аманвах се забелязваше още нещо. Не измама, а…
— Има нещо, което не ми казваш.
Аманвах се засмя.
— Разбира се! Защо да ти вярвам повече, отколкото на другите зеленоземци?
„Неблагодарна кучка.“
— Направила ли съм нещо, с което да заслужа недоверието ти, Аманвах вах Ахман? — попита Лийша на красиянски. — Защо продължаваш да ме обиждаш, докато аз винаги съм била честна с теб?
— Нима? — попита Аманвах. — Кого носиш в утробата си, господарке? Моя рода или следващия херцог на Анжие?
Лийша я изгледа с любопитство.
— Заровете са ти казали, че Райнбек не може да бъде излекуван — предположи тя.
— Сама би трябвало да знаеш, ако си изследвала семето му — каза Аманвах.
— Направих го.
Воалът на Аманвах скри усмивката ѝ, но тя проблесна ярко в аурата ѝ.
— Наблюдава ли, докато хейсах вземаше мострата, или просто се довери на думата ѝ?
Лийша я зяпна стреснато и едва не разля чая си. Тя бързо остави чашата и се изправи.