Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
В света долу бяха настъпили промени, а промените бяха пир за Старата. Душата й — и душите на целия й род — беше възбудена. Никога не се беше чувствала толкова жива.
Хлъзна се под топлите течения и започна да се спуска, отскачаше от студените въздушни ями, останали от кипналото в атмосферата вълнение, причинено от гнева на Бруд. Накрая с леко тупване кацна на земята пред шатрата на бойния главатар.
Вътре беше тъмно.
Старата изграчи тихо, подскочи и се шмугна под полуразтвореното платнище.
— Нито дума за изтърваните юзди на гнева ми! — избоботи от тъмното Бруд.
Великият гарван килна глава към нара. Бойният главатар седеше на ръба му, хванал се за главата.
— Както кажеш.
— Да чуя доклада ти.
— Ще го чуеш. Първо, от Аномандър Рейк. Успял е. Лунният къс е преминал незабелязано и сега е… скрит. Децата ми са се пръснали над земите на Пророка на Панион. Главатарю, не само техните очи са свидетели на онова, което е долу. Видях лично…
— Подробностите ми ги спести за по-късно. Значи Лунният къс е на позиция. Добре. Прелетя ли до Капустан, както те помолих?
— Да, мрачни ми главатарю. И видях първия ден и първата нощ на битката.
— Преценката ти?
— Градът няма да издържи. Макар че вината не е в бранителите. Противникът ги превъзхожда стократно.
Бруд изпъшка.
— Може би трябваше да обсъдим още веднъж разположението на Черните моранти на Дужек…
— А, те също са на местата си, точно където ги искаше Едноръкия. — Старата се поколеба, обърна най-напред едното, а после — и другото си око към Каладън Бруд. — А сега трябва да съобщя една необичайна подробност. Ще я чуеш ли?
— Давай.
— Пророкът води война и на юг.
Бруд рязко вдигна глава.
— Да, да — закима Старата. — Чедата ми са видели армиите на Домина, разбити и отстъпващи на север. Към самата Наблюдателница. Пророкът е развихрил страховити магии срещу неизвестния враг. Реки от лед, ледени валове. Мраз, ветрове и бури — отдавна не сме виждали разтварянето на точно този лабиринт.
— Омтоуз Феллак. Лабиринтът на Джагът.
— Май не си изненадан от вестта толкова, колкото очаквах.
— От войната на юг наистина съм изненадан. — Той стана от постелята си, загърна се с кожената завивка и закрачи из шатрата. — От Омтоуз Феллак… не, не съм изненадан.
— Тъй. Пророкът не е това, което изглежда.
— Очевидно. Двамата с Рейк имахме подозрения…
— Да — сопна се Старата, — но ако знаех по-рано, щях да огледам по-внимателно положението около бърлогата му. Вашето своеволие уязвява всички ни.
— Нямахме доказателство. Освен това ценим твърде високо пернатата ти кожа, за да рискуваме да те пратим над укреплението на неизвестен враг. Все едно. Кажи ми, Пророкът все още ли е в Наблюдателницата?
— Близките ми не можаха да разберат със сигурност. Над района има кондори, присъствието ни не им харесва никак.
— Защо ще ви създават проблеми някакви си най-обикновени птици?
— Не са съвсем обикновени. Да, простосмъртните птици не са нищо повече от гущери с пера, но точно тези кондори са всичко друго, само не и гущери.
— Очите на самия Пророк?
— Вероятно.
— Това може да се окаже неприятно.
Старата сви криле.
— Да са ти останали мръвки? Огладнях.
— Има там малко парчета козешко от вечерята, в боклучната яма зад шатрата.
— Какво? Трябва да ям от ямата с боклука?
— Нали все пак си един проклет гарван. Защо не?
— Нагла обида! Но щом само това е останало…
— Това е.
Старата изщрака с клюн да преглътне яда си и защъка към задната стена на шатрата.
— В бъдеще взимай пример от мен — измърмори и пъхна глава под платнището.
— В смисъл? — попита зад нея Бруд.
Тя извади глава изпод платнището, отвори клюна си в тих смях и отвърна:
— Аз изтървах ли си юздите?
Бруд изръмжа и пристъпи към нея.
Тя гракна и бързо се шмугна навън.
16.