Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Какво ни предлагаш да ядем, сладкишите или ръцете ти?
Другата извади ножа си.
— Викам да резна два пъти и да си изберем сами, а?
Круппе отстъпи назад.
— Кралице на сънищата! Какви корави създания, и никаква женственост! Пазачките на Силвърфокс, нали? Самата истина. Сърцето на Татърсейл, как ярко блести от това дете, вече жена…
— Да бе, виждали сме те колкото щеш. Да плямпаш с момичето. Тя е магьосницата, да. Всеки от нас, който я познава, е достатъчно да я види само.
— Колко необичаен обрат, в тази наша беседа. Круппе е възхитен…
— Ще ги получим ли тия сладкиши, или не?
— Естествено, макар че блясъкът на това острие все още слепи взора на щедрия Круппе…
— Нямаш чувство за хумор, а? Ела при нас де. Ако смееш.
Даруджистанецът се усмихна и закрачи храбро напред.
— Натска черна торта, драги мои.
— Знаем ги. Нередовните на Мот ни замерваха с тях, когато им свършеха стрелите.
— Джайбар една го плесна право в лицето, спомням си.
— Вярно, пльосна се и когато стана, беше като горска шума с очи.
— Опасна мъзга, смъртоносно оръжие — съгласи се Круппе и отново протегна ръце към пехотинките.
Те най-сетне взеха сладкишите.
— Храбра задача. Да пазите девойчето риви.
— Никаква риви не е тя. Тя е Татърсейл. Тази лисича козина и кожите са само за показ.
— А, значи сте говорили с нея.
— Не много, а и няма нужда. То сладкиш май върви много по-добре без клони и шума, виж ти.
Круппе примига, после кимна замислено.
— Несъмнено. Каква огромна отговорност, да сте очите на командира си досежно упоменатото девойче.
Двете жени спряха да дъвчат. Спогледаха се, после едната преглътна и каза:
— Кой, Дужек ли? Ако ние сме му очите, значи е сляп като къртица.
— А, Круппе говореше за Уискиджак естествено.
— Уискиджак не е сляп и няма нужда от нас, вижда си сам той.
— Все пак той несъмнено е безкрайно доволен от задачката, която сте си възложили сами, от доносчетата и прочие. Да беше Круппе Уискиджак, знае, че щеше да е.
— Да е какво?
— Да е доволен, разбира се.
— Това си го биваше. Ако ти беше Уискиджак. Ха.
— Образно казано…
— Няма такова нещо, дебелако. В ботушите на Уискиджак ли искаш да влезеш? Да гледаш през неговите очи? Ха.
— И аз викам така — съгласи се другата. — Ха.
— Ама го направи — отбеляза Круппе.
— Какво съм направила?
— Съгласи се.
— Адски си прав. Уискиджак трябваше да стане император, след като го очукаха предишния. Не Ласийн. Ама тя знаеше кой й е съперникът, и още как. Затова го разжалва и го смъкна до проклет от Гуглата сержант, и го прати на другия край на света.
— Амбициозен мъж е значи тоя ваш Уискиджак.
— Ни най-малко. И тук е цялата работа. Казах, че от него можеше да излезе добър император. Да знаеш кога да не искаш една работа е най-доброто качество.
— Любопитна констатация, мила.
— Не съм.
— Какво не си?
— Любопитна. Слушай, Малазанската империя щеше да е съвсем друго нещо, ако Уискиджак беше взел трона преди всички тия години. Ако беше направил каквото всички искахме да направи, да спипа Ласийн за врата и да я хвърли през прозореца на кулата.
— А можеше ли да се справи с това забележително стъпало?
Двете се спогледаха сконфузено.
— Ти виждала ли си го Уискиджак със смъкнат ботуш? — попита едната.
Другата поклати глава.
— Ми, не, ама може и да е забележително стъпалото му. Що не?
— Тогаз, с ботуша по задника. Ама все пак викам — за врата.
— Кхъм — окашля се Круппе. — Забележителното стъпало към подвига, милички.
— О.
— Аха, схванах. Питаш дали можеше да го направи, ако искаше. И още как. Лоша работа е да ядосаш Уискиджак, а и пипето му сече на всичко отгоре.
— Ами защо тогаз, пита удивен Круппе, не го е направил навремето?
— Защото е войник, идиот такъв. Взимането на трона от Ласийн бездруго си беше гадна работа. Цялата Империя се разтресе. Почнат ли да се мушкат и да скачат един подир друг в един нацапан с кръв трон, и не спира, като домино става понякога, нали? Един след друг, и всичко се разпада. Всички гледахме в него, нали? Чакахме да видим как ще го поеме, Ласийн и всичко. А когато той само отдаде чест и рече: „Слушам, императрице“, нещата се позакротиха.
— Даваше й шанс, разбираш ли.
— Ясно де. А вие двечките сега смятате, че е сбъркал, нали?
Жените свиха рамене.
— Вече е все едно — отвърна едната. — Ние сме тук, и той е тук, и това е.
— Е, добре, тъй да бъде — въздъхна Круппе и се надигна. — Какъв удивителен разговор. Круппе ви е много благодарен и ще си тръгва вече.