Пантерата

По-скоро приличаше на умиращ паток, но както и да е.

Алтаир гледаше мен и Бренър и останах с впечатлението, че не ни харесва. Може би беше свързано по някакъв начин с ракетите „Хелфайър“.

— Не прилича на джихадист — казах на Хаким.

— Алтаир, когото познавам по име, е пръв съветник на ал Дервиш — уведоми ни полковникът. — Приятел на фамилията ал Дервиш. И може би не е истински член на Ал Кайда.

Интересно. И какво ли е посъветвал Пантерата относно срещата?

Бренър явно си мислеше същото. Обърна се към Хаким.

— Попитайте го защо е дошъл тук, щом е смятал, че американците ги няма и че срещата може да се окаже капан.

— Вече го питах — уведоми ни Хаким. — Каза, че не вярвал на информацията на Ясир.

Явно не беше повярвал, в противен случай сега нямаше да е тук и в такова окаяно положение.

— Алтаир лично ли е разговарял с Ясир? — попитах.

— Вече го питах — повтори Хаким. — Каза, че получил съобщението от един джихадист, който се бил чул с Ясир.

Ясно. А откъде Ясир е имал телефонния номер на джихадист от Ал Кайда? Нека помисля. Е, може би от същия, който му е дал онези снимки.

— Ясир се е обадил на човек на име Набеел ал Самад, нали? — попитах аз.

— Всъщност името е точно това — отвърна Хаким. — Откъде знаете?

— Аз съм детектив. Това предупреждение било ли е предадено на ал Дервиш?

— Разбира се — отговори Хаким. — Алтаир ми каза, че му го е съобщил лично.

— А джихадистите знаели ли са?

Хаким погледна Алтаир, после отново се обърна към мен.

— Каза ми, че били знаели, но не съм сигурен, че е вярно.

Ясно. Пантерата е запазил информацията за себе си и е бил единственият, който е реагирал на предупреждението. Изпратил е подставено лице, което да го представлява, и е използвал хората си, за да види какво ще стане на срещата. Ако няма капан и ако американците са налице, всичко е наред. Ако обаче е клопка, откриването й е щяло да му струва само десетина от бойците му. Не беше кой знае колко за Пантерата, който попиляваше живота на хората си за каузата — а тя беше най-важното нещо за Булус ибн ал Дервиш.

Пантерата обаче беше изпратил на срещата най-малко един старши съветник — Алтаир, приятел на семейството му. Защо? Може би е бил готов да рискува стареца, за да изглежда срещата убедителна. И явно Алтаир е бил готов да рискува заради шефа си. И ако срещата е била легитимна, Алтаир е щял да съветва подставеното лице как да се пазари с шейх Муса.

Бренър стигна до същото заключение.

— Алтаир е бил готов да поеме голям риск заради шефа си, а шефът му е бил склонен да изпрати него и хората си на среща, приличаща на капан.

Именно. Пантерата наистина искаше американците и не му пукаше кого трябва да изложи на риск, за да се добере до тях — стига да не рискува самият той.

Спомних си какво ни беше казал Рахим ибн Хаям в Гумдан за стила на работа на Пантерата и се обърнах към Хаким.