Вариант 13

Малко по-късно излезе от сградата и се заоглежда за такси, което да го откара до хотела. Вървеше в хладната вечер през големите правоъгълници кристално виолетова светлина, хвърляна от лазерните панели на уличното осветление. Имаше чувството, че минава през десетки малки театрални сцени, всяка осветена за представление, в което той отказва да участва. Главата му се мотаеше от недоспиване. Вихрушка от уморени предположения и хипотези тормозеше мозъка му и се боричкаше за пространство с всеобхватния му самоподдържащ се гняв.

„Проклетият Ди Палма.“

Не си даваше сметка за изписания по лицето му гняв, докато не налетя на някаква улична артистка, която вървеше срещу него, натоварена с всевъзможни боклуци. Блъсна я неволно с рамо и тя се просна на паважа. Нещата й се пръснаха с дрънчене по тротоара. Метална джанта от детско колело се търкулна, улови светлината на лазерните панели, удари се в бордюра и остана там. Артистката вдигна поглед към Карл, както си лежеше на тротоара, и свъси изрисуваното си клоунско лице.

— Що не си…

И млъкна по средата на изречението.

Той се загледа мълчаливо в ярката клоунска маска и оранжевата перука, после си даде сметка, че устните му са свити, а челюстите — стиснати от гняв към Ди Палма, към Онбекенд, към цяла тълпа призрачни мишени, които все още не можеше да различи ясно.

„Да, само че това момиче не е сред тях, Карл. Я вземи се стегни, моля те.“

Изсумтя и й подаде ръка да стане.

— Извинете. Не ви видях.

Вдигна я да стане. Страхът в очите й не изчезна и тя побърза да си дръпне ръката. Карл понечи да й помогне да си събере артистичния инвентар, пръснат по целия тротоар, но тя трепна, и отстъпи назад — страх я беше от този висок чернокож мъж под виолетовата светлина на пустата улица. Страхът й го подразни и той каза сопнато:

— Добре де, прибирай си го сама.

Продължи си по пътя. Стори му се, че жената продължава да го гледа. Нещо във връзка с тази случайна среща не му даваше мира, но нямаше нерви да си пита защо. Видя такси в съседната пресечка, викна му и размаха ръце. Сензорите го засякоха и таксито направи чист, нечовешки съвършен обратен завой през насрещния трафик, после плавно спря до тротоара да го качи. Вратата се отвори.

Карл влезе в комфортното купе. Напомни му за таксито предната вечер, онова, в което Севги Ертекин го беше видяла да се качва, а после го беше последвала и случилото се беше прекършило нещо мъничко и необяснимо в сърцето му.

Стандартният женски интерфейс се включи да го посрещне:

— Добре дошли в „Таксита Мерит“. Накъде ще…

— „Ред Сандс Интернешънъл“ — грубо я прекъсна той.

— Веригата „Ред Сандс“ има хотели и от двете страни на залива. Кой имате предвид?

— Сан Франциско.

— Потегляме — меко го уведоми интерфейсът. Чертите й се отпуснаха и Карл отново се сети за Кармен Рен и характерната й за щатите на Ръба хубост, за гладката й…