Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Вариант 13 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вариант 13

Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:

Действието на романа се развива в близкото бъдеще, края на 21 век, в мрачна, почти посткиберпънк атмосфера. Марс е колонизиран и тече процес на тераформиране. Гигантската и супермогъща транснационална корпорация КОЛИН се е заела със задачата; тя наема и изпраща заселници в новата земна колония. Мечтите и вярата в обещанията за бляскаво бъдеще и шедри перспективи – новата земя на неограничените възможности – бързо се изпаряват, щом заселниците стъпят на Червената планета. Всички заселници започват да мечтаят договорите им с КОЛИН да изтекат по-бързо и да се завърнат на Земята. Бягството от Марс изглежда невъзможно, до момента, в който в Тихия океан не се разбива кораб-призрак, долетял от там. Разследващите органи от КОЛИН откриват на борда му зловеща картина. Всички пасажерски криокамери са отворени, пътниците – мъртви, а труповете им – осакатени и обезобразени. Купчините кости от липсващите им крайници говорят за едно – някой се е събудил по-рано от останалите и в оставащите месеци на междупланетното пътуване се е хранил с “човешкия товар” на борда на кораба. Още по-лошо – садистичният сериен убиец и канибал очевидно е оцелял от катастрофата и е напуснал кораба, преди спасителните екипи да достигнат до мястото на катастрофата. Версията се потвърждава от генетичния материал на местопрестъплението, а по-късно из територията на бившите Съединени американски щати започва поредица странни убийства.
1 ... 223 224 225 226 227 228 229 230 231 ... 293
Перейти на страницу:

Откровенията му продължаваха цели два часа дори след като се изрежеха принудителните паузи. Отпорът на инфохакера се беше сринал като пропукана язовирна стена. Карл пускаше записа отново и отново, защото иначе мислите му щяха да се върнат към Севги Ертекин. Слушаше, докато казаното от Гутиерес не започна да преминава през главата му без съпротивление, докато не се превърна в ритмичен шум, лишен от конкретно значение като хаотичния десен от светли и тъмни прозорци на сградите отсреща.

Видя я да влиза отново в бара, смръщила лице, в ръкава й се просмуква кръв от раната в рамото. Гърлото му се свива при вида на кръвта, а после тя му казва, че е добре, и той си отдъхва с облекчение, а после…

„… кръв“ — чу се от записа сигурно за стотен път.

„… не е като да имам кръвно родство с някой от тях…“

Карл смръщи вежди. Удари паузата и върна назад. Записът заломоти на бързи обороти, после се завъртя отново. Гутиерес, обиден на целия свят.

„Виж, аз съм шибан корморан, човече, наемник, не е като да имам кръвно родство с някой от тях…“

Карл чу собствения си глас и гласа на Бамбарен, разнасяни от вятъра, който брулеше билото на Саксайхуаман.

„Фамилиите споделят обща неприязън към твоя вид, Марсалис. И ти много добре го знаеш.“

„Да. Споделяте и сантиментална привързаност към кръвното родство, но това…“

Изправи рязко гръб. Превъртя записа назад и още веднъж изслуша казаното, връзката, която не беше забелязал преди.

„Това трябва да е.“

Върна още назад и се заслуша напрегнато в излиянията на инфохакера.

„… очевидно е някой, който ще спечели от прекратяването на войната с Марс… не е нужно аз да ти го казвам…“

„Това трябва да е, проклет да съм!“ Взираше се в откровението, разкрило се пред погледа му под яркото лазерно сияние на настолната лампа. Осведомеността на Бамбарен за процедурите с момчетата в проекта „Поборник“. Хвалбите на Грета Юргенс и любезно уклончивият отговор на Бамбарен, когато Карл го попита директно. Двете неща се сблъскаха в главата му.

„Създал си собствена бизнес ниша благодарение на мирното си съвместно съществуване с Инициативата, при това отношенията ви процъфтяват, ако съдя по казаното от Грета.“

„Не вярвам Грета Юргенс да е обсъждала с теб деловите ми отношения.“

„Така е, само се опита да ме сплаши с тях. Намекна, че си се сдобил с влиятелни приятели, които държиш изкъсо.“

„… някой, който ще спечели…“

„… сантиментална привързаност към кръвното родство…“

Това трябваше да е.

Мисълта колко близко е бил да корените на загадката го връхлетя през вълните от умора и му завъртя главата като силно питие.

„През цялото време, през цялото шибано време сме били на една крачка. Само чакай да кажа на…“

„Севги.“

И изведнъж разкритието изгуби всякаква стойност, триумфът се стопи и му остана само гняв.

Провери файловете и се обади на Матю.

— Гайосо — повтори инфохакерът, сякаш пробваше вкуса на името. — Добре, но може да отнеме известно време, особено ако разни хора са се опитвали да го държат в тайна, както казваш.

— За никъде не бързам.

Кратка пауза от другата страна на линията.

— Това не е характерно за теб, Карл.

— Да. — Погледна към отражението си в стъклото на прозореца. — Не е.

Нова доза мълчание. Матю не обичаше промените, особено когато засягаха човешките му колеги. Смущението му буквално пълзеше по линията.

— Извинявай, Мат. Уморен съм.

— Матю.

— Да, Матю. Пак извинявай. Както казах, уморен съм. Самият аз изчаквам някоя и друга круша да падне от дървото, което тръскам, така че информацията, за която те помолих, не ми е спешна. Само това имах предвид.

— Добре. — Гласът на Матю пак прозвуча бодро и жизнерадостно, сякаш го включваше и изключваше с копче. — Слушай, искаш ли да ти кажа една тайна?

— Тайна?

— Да. Поверителна информация. Да ти я кажа ли?

Карл се намръщи. Рядко използваше видеовръзка, когато говореше с Матю, първо, защото това дразнеше инфохакера, и второ — разговорите им обикновено бяха съвсем делови, така че видеото беше безсмислено. Сега обаче му се прииска да може да вижда лицето на Матю.

1 ... 223 224 225 226 227 228 229 230 231 ... 293
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)