Сборник "Войните на Амтрак"

— Това е невероятно! Не мога да повярвам как…

Джоди кимна.

— Просто късмет. Смъртта ми сигурно е била доста ефектна, нали?

— Да. — Стив погледна обезобразеното й лице. — Май си видяла доста зор.

— Да, но… — Казан вдигна рамене. — Жива съм. И два пъти по-грозна.

Другите ренегати ги наобиколиха. Стив преброи осем. Бяха абсолютна сбирщина. Всички носеха над бойните си униформи животински кожи и най-невероятни шапки. Ръчно шити патрондаши, натъпкани с бутилки за въздух и резервни пълнители, кръстосваха гърдите им и повечето носеха мачете или бойни ножове. Обветрените им лица бяха небръснати, очите им бяха очи на ловци и бегълци, научили се да оцеляват при трудни условия.

— Това е Брикман — каза Джоди. — Не е опасен. Бяхме заедно миналия април на борда на „Дамата“. Свалиха го през юни.

— Същия ден, когато тя падна от площадката — добави Стив.

— Къде е Малоун? — попита Джоди.

— Проверява скривалището — каза Жълтата фуражка.

— Да отидем при него — каза тя. — Нашият приятел любезно ни покани да сподели с нас каквото има.

Докато отиваха към скривалището, Стив преброи още дванадесет въоръжени ренегати, застанали на пост. Един от тях слезе по стъпалата да извика Малоун.

Малоун беше мършав противен човек с бледи пронизващи очи като на оценителите, които бяха създали на Стив толкова неприятности. За разлика от повечето ренегати, беше избръснат сравнително гладко. Дългата му кафява коса беше вързана на тила с парче защитен плат. На челото си имаше лента от същата материя срещу пот. Някой се беше опитал да набие носа му в челото и от израза му личеше, че още е огорчен от това.

Малоун седна на един камък и заслуша мълчаливо, докато Джоди си каза мнението, после й махна да се отстрани и се обърна към Стив.

— Добре, приятел, каква е твоята история?

Стив започна да описва пленяването си и бягството от мютите, като пропусна да спомене за Клиъруотър и факта, че беше научил Кадилак да лети. Описа как кърпеният плат на планера беше започнал да се разнищва и обясни, че това го е принудило да се откаже от първоначалния си план да се върне направо във Федерацията.

Малоун слушаше разказа за приключенията му с безизразно лице, което не позволи на Стив да разбере колко добре се справя. Той млъкна, надявайки се да предизвика някаква реакция, но Малоун само кимна и му направи знак да продължи.

Стив продължи с историята, която грижливо беше репетирал в Рио Лобо. Как скрил планера и след това продължил пеша на юг, докато не видял отряд мюти. Решил да продължи, като заобиколил територията им, тръгнал на изток и стигнал до сливането на реките Северна и Южна Плат. После още веднъж срещнал мютски воини от същото племе и успял да се изплъзне, като плувал през нощта на сал от трупи по течението. Стигнал южния бряг и тръгнал отново, решен да се върне във Федерацията — единствената му надежда за оцеляване. И тогава, когато почти не припадал от изтощение и глад, имал щастието да попадне на скривалището — и тук прекарал зимата.