Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Взе късата лопата и отиде до убития на-ко. Четирите черни птици, които вече кълвяха черепа му, хвръкнаха, след това кацнаха на съседните клони. Стив довлече трупа до едно място с по-мека почва, изкопа плитък гроб, хвърли трупа в него и го затрупа с камъни. Мъртвият на-ко беше част от неговата история за прикритие. Доказателството трябваше да остане тук, докато потрябва — а не да бъде изровено от животни или лешояди.
Когато свърши, Стив тръгна към другия гроб — знаеше къде е от тренировките в Рио Лобо. На-ко в него беше погребан миналия ноември. Между камъните вече бяха покарали трева и мъх. Под тях лежаха останките на друг мъртъв човек от историята за прикритие на Стив. Не му харесваше задачата да изрови трупа и се надяваше да не му се наложи да го прави.
Когато наближи краят на седмицата, Стив прекара няколко часа в изучаване на измачканата и изцапана авиационна карта, оставена от Снейк-Айс. Землянката, в която живееше, се намираше в южния край на река Плат, която течеше на изток, за да се влее в Мисури в опорната навигационна точка, наречена Омаха. На запад Плат се разделяше на два по-малки притока, известни като Северен и Южен Плат. Ако вървеше по Северен Плат, която се виеше на запад около планините Ларами, тя щеше да го заведе в Уайоминг, мястото на битката от миналата година между М’Колите и „Дамата“.
Според последната информация, получена от Карлстром, по някое време през следващите три месеца се очакваше племето да мине през този район. Единственото, което Стив трябваше да направи, беше да се настани приблизително на пътя на тяхното движение и да установи контакт.
Лесно за изпълнение — или, изглежда, така мислеше МХ.
Неговото внедряване беше обмислено до най-малки подробности, но оставаше най-трудната част. Точно как, чудеше се Стив, щеше да осъществи контакт с мютите, без да го убият? И дори ако успееше, колко дълго щеше да оцелее? Кликата в сянка, която бе негодувала срещу неговото присъствие, щеше да се чувства задължена да се опита да отмъсти за смъртта на Мотор-Хед и двамата му другари. И което бе по-важно — как щеше да реагира Клиъруотър… и щеше ли той да си възвърне доверието на Кадилак и Мистър Сноу? Без него никога нямаше да може да изпълни задачата си. Това бе най-несигурното; дори ако всичко вървеше по план, когато ножът опреше до кокала, щеше ли той да намери сили да направи онова, което се искаше от него?
Глава 11
В деня, в който трябваше да напусне землянката, Стив събра в една кошница за носене на гръб нещата от първа необходимост, които неговият колега „мексиканец“ бе набавил през зимата. Баз обикаляше неспокойно наоколо — усещаше, че ще се впуснат в ново приключение. Стив метна кошницата на гръб и нагласи ремъците на раменете си.
Доволен, че товарът е достатъчно удобен, Стив го свали и се замисли дали да вземе арбалета. Тъй като се предполагаше, че е прекарал зимата над земята, трите бутилки за въздух под налягане, които имаше, бяха пълни по-малко от една трета и запасът от куршуми беше ограничен. Имаха следи от използване поне един път и засъхнала кръв по тях. Като всеки друг ренегат, Стив трябваше да изважда куршумите от труповете на застреляните за храна животни, чиито кожи сега украсяваха вътрешността на скривалището му.
Ако компресираният въздух свършеше, лъкът щеше да му осигури полезна защита. В Рио Лобо се беше научил как да го използва и беше постигнал голям успех. Това оръжие беше точно и смъртоносно, но беше и пречка. Стив знаеше, че ако попадне на група мюти от племето, чийто знак е върху лъка, ще го убият още преди да опита да обясни откъде го има. Арбалетите не бяха неща, които просто се „намират“. Един воин по-скоро би изгубил живота си, отколкото да се раздели с едно толкова ценно оръжие. Това, че бе у него, означаваше, че е убил един или повече братя от съответното племе.
По време на инструктажа Карлстром му беше казал, че убиването на мюти е нещо, което ренегатите трекери избягват винаги, когато е възможно. През последните няколко десетилетия малки групи мародери постепенно бяха спечелили доверието на племената, чиито земи граничеха с Новите територии.