Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Забиха кола здраво, като оставиха четири стъпки да стърчат във въздуха, замъкнаха Стив при него и го натиснаха да коленичи с гръб към кола и с крака от двете му страни. След това го вързаха здраво с въжета, които минаваха през кръста, гърдите и шията. Стив се зачуди защо оставят ръцете му свободни, но скоро пълният ужас на онова, което го очакваше, стана ясен. Домъкнаха трупа на онзи на-ко, когото беше застрелял и заровил, и го сложиха на колене с лице към Стив. Двама ренегати издърпаха ръцете му около трупа и завързаха здраво китките му една за друга.
Стив отдръпна главата си от калното сиво лице на мъртвия и се опита да не гледа в зейналите очни орбити.
— Хей, момчета — изграчи той през подутите си устни. — Какво правите? Развържете ме.
Жълтата фуражка се наведе над него.
— Виж, приятелю, ако искаш да си направиш една услуга, кажи на шефа онова, което иска да чуе.
— Вече ви казах! Тук съм, откакто ме свалиха над Уайоминг! Тайсън и този човек бяха агенти!
— Може и да си прав — съгласи се Жълтата фуражка.
— Тогава защо правите това с мен?
— Просто се опитваме да научим истината. Ти твърдиш, че си застрелял този човек…
— Това е истина…
— Да… но кой слезе от самолета?
— Той!
— Така казваш ти — но можеш ли да го докажеш?
— Кристо! Какво искате… видеограма от Генералния президент?! Познавам този район като собствения си джоб. Сложил съм капани навсякъде. Мога да ви заведа на мястото, където съм скрил „Блу-Бърд“…
Жълтата фуражка го прекъсна.
— Ако си искал да се върнеш у дома, защо не си използвал радиото на Тайсън?
— Не знаех как.
Жълтата фуражка отговори с язвителна усмивка.
— Измисли нещо по-умно. Ти си планерист. А планеристите са интелигентни хора.
— Интелигентни сме. Точно затова не се опитах да се обадя на никого. Нямаше смисъл. Тайсън вече ми беше отнел всякакъв шанс да се върна у дома.
— И за всичко това трябва да вярваме само на твоята дума.
— Какво трябваше да направя? Да си скъсам задника от работа, за да ги запазя живи, докато вие решите да наминете?
Жълтата фуражка кимна.
— Може би да. Защото може би ти наистина си нарушител. Кой може да каже? Според теб може би ние самите сме прикрити агенти. — Той се усмихна. — Страхотен виц, нали?
— Наистина, страхотен — мрачно каза Стив. — Винаги съм искал да срещна някой агент.
Двама ренегати прекараха въжетата над раменете му и ги завързаха за кола. Жълтата фуражка провери възлите, за да е сигурен, че Стив няма да се измъкне, след това развърза каишките, които държаха бойния нож на Стив към прасеца му.
— Това вече няма да ти трябва…
Стив наблюдаваше със смесица от отчаяние и недоверие как ренегатите се отдалечават. Оттатък скривалището други ренегати завързваха раниците си и се приготвяха да тръгнат. Джоди дойде при Стив с шише вода и го допря до устните му.
— Поздрави от Малоун Стив се усмихна сурово.
— Какво трябва да означава това… да ме накара да се чувствам по-добре, или да продължи агонията ми?
— Пий… — Тя надигна шишето и водата потече в устата му.
Стив преглъщаше жадно, но не прекали.
— Благодаря.
— Виж, наистина съжалявам, но… с твоите приказки ти изобщо не си помогна. Ние може да изглеждаме парцалива банда, но Малоун е организирал работата добре… както го правеше Макдонъл на „Дамата“. Ти си преживял зимата, но само защото си намерил това скривалище и защото човекът, който е живял тук, ти е показал как да преживееш. Самичък нарушител не може да оцелее. Ако искаш да оцелееш, трябва да се държиш за бандата. А това означава да изпълняваш нарежданията на водача.
— Ще се постарая да го запомня. Ти също се пази.
Джоди се огледа и пусна един нож между коленете на Стив, където не можеше да се види.
— Изчакай — прошепна тя. — Аз съм на твоя страна. — Изправи се и зави капачката на шишето. — Когато си отидем, опитай да се освободиш от този кол.
Стив кимна. Джоди тръгна към чакащите ренегати. Групата на Малоун вече беше заминала. Останалите се разделиха на няколко малки групи, които тръгнаха по различни пътеки на запад.