Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Да не би да си настроен срещу Рафаел?
Страйк повдигна вежда.
– Не изпитвам лични чувства към него в едната или другата посока. А ти?
– Естествено, че не – малко поизбърза с отговора си Робин. – Та каква е тази теория, за която спомена, преди да дойде Теган?
– О, да – отвърна Страйк. – Е, може нищо да не е, но няколко неща, които Рафаел ти е споменал, ми направиха впечатление. Накараха ме да се замисля.
– Какви неща?
Страйк й ги каза.
– Не виждам къде им е същественото.
– Може би сами по себе си не са, но ги съчетавам с чутото от Дела.
– Коя част точно?
Но дори когато Страйк й припомни думите на Дела, Робин си остана объркана.
– Не виждам връзката.
Страйк се изправи с усмивка.
– Остави го да ти отлежи малко. Аз отивам да позвъня на Изи, за да й съобщя, че Теган пусна духа от бутилката относно бесилките.
Той се отдалечи и изчезна в тълпата в търсене на тихо местенце, където да проведе разговора си, а Робин остана да ближе вече хладкото шампанско от малката бутилка и да размишлява над казаното от Страйк. Нищо смислено не излезе от изтощителните й опити да свърже разнородните късове информация, така че след няколко минути тя се предаде и се остави на насладата от топлия ветрец, който повдигаше косата от раменете й.
При все умората, разбития си брак и много реалната тревога от предстоящото копаене в долчинката беше й приятно да седи там, да вдишва миризмите от състезателната писта на обработена кожа и коне, примесени с ухания на парфюм от жените, които вече напускаха бара и се придвижваха към трибуните, и полъха на дим, напоен с аромат на еленски бургери, които се печаха на близката сергия. За пръв път от седмица Робин почувства действителен глад.
Тя взе корковата тапа от бутилката с шампанско и започна да я върти между пръстите си, като си припомни друга тапа, онази, запазена от двайсет и първия й рожден ден, за който Матю се бе върнал у дома от университета с компания от нови приятели. Сред тях бе и Сара. В ретроспекция тя разбираше, че родителите й бяха искали да й организират голямо тържество за рождения ден като компенсация, че очакваното от тях празненство за дипломиране нямаше да се състои.
Страйк се бавеше. Вероятно Изи му изсипваше всички подробности сега, когато същината на изнудването им бе известна или пък, помисли си Робин, просто искаше да го задържи на телефона.
Изи не е неговият тип обаче.
Мисълта я стъписа леко. Почувства се неловко, че я е допуснала в главата си, и още по-неловко, когато тя бе изместена от друга.
Всичките му предишни приятелки са красиви. Изи не е.
Страйк привличаше забележително хубави жени предвид, общо взето, мечешката му външност и косата му, която бе дочула сам да описва като „срамни косми върху череп“.
Бас ловя, че изглеждам отблъскваща, беше следващата мисъл на Робин. Още сутринта се бе качила в ленд роувъра бледа и с подпухнало лице, а оттогава доста бе поплакала. Обмисляше дали има време да прескочи до дамската тоалетна и поне да се среши, когато зърна Страйк да се връща към нея, хванал във всяка ръка еленски бургер и захапал талон за залог.
– Изи не вдига – съобщи той през стиснати зъби. – Оставих й съобщение. Грабвай единия бургер и да вървим. Току-що заложих десетачка на Кафявата пантера и в двете посоки.
– Нямах представа, че си падаш по залагане – каза Робин.
– Не си падам – отвърна Страйк, като извади талона измежду зъбите си и го пъхна в джоба, – но днес се чувствам късметлия. Хайде, да идем да гледаме надбягването.
Страйк се обърна и закрачи, а Робин дискретно мушна тапата от шампанско в джоба си.
– Кафявата пантера – избъбри Страйк с пълна уста, вече започнал бургера си, докато се приближаваха към пистата. – Само дето не е кафяв, нали? С черна грива е, така че е...
– Кестеняв, да – кимна Робин. – Да не би да си разочарован, че не е и пантера?
– Просто се опитвам да намеря логика. Онзи жребец, който открих онлайн, беше алест, не бял.
– Не сив, искаш да кажеш.
– О, по дяволите – изпъшка Страйк с досада, но и развеселен.
65
„Чудя се колцина биха стигнали дотам, кои биха имали куража да го сторят.“