Смъртоносно бяло

Страйк чукна халбата си в нейната бутилчица с шампанско и изгълта наведнъж каквото бе останало от неговата „Дум Бар“.

– За първия ни истински пробив. И тъй като Джако Кент е поставял своята търговска марка върху бесилките, било е възможно следата да стигне до него като производител. И не само до него, а до Долината на Белия кон и до Чизъл. Всичко съвпада, Робин. Спомняш ли си плаката на Джими с купчината мъртви чернокожи деца? Чизъл и Джако Кент са ги пращали в чужбина... вероятно в Средния изток или Африка. Но Чизъл няма как да е знаел, че върху тях е бил издялкан конят. Не, твърдо не го е знаел – заяви Страйк, като си припомни думите на министъра в „Пратс“, – защото, като ми съобщи, че имало снимки, добави: „Доколкото знам, няма отличителни белези“.

– Нали помниш как Джими твърдял, че парите му се полагат? – каза Робин, следваща своята линия на разсъждения. – И как Рафаел спомена, че според първоначалното изказване на Кинвара имал основателни претенции за сумата? Не мислиш ли, че е възможно Джако Кент да е оставил готови за продан бесилки, когато е умрял...

– ...а Чизъл да ги е продал, без да си направи труда да издири синовете на Джак и да им плати? Умна догадка – кимна Страйк. – И тъй, за Джими всичко е започнало със законно искане за дял от наследството на баща му. А когато Чизъл е отрекъл, че им дължи нещо, прибегнал е към изнудване.

– Не е имал особено основание за шантажиране обаче, като се замисли човек – отбеляза Робин. – Мислиш ли, че Чизъл би загубил много гласоподаватели по този повод? Било е законно по времето, когато ги е продавал, а и той публично е обявил, че поддържа смъртното наказание, така че никой не би могъл да го нарече лицемер. Половината страна смята, че трябва да върнем обесването. Не съм сигурна, че онези, които гласуват за Чизъл, биха го упрекнали в злодеяние и престъпление.

– Отново добър аргумент – съгласи се Страйк, – а и Чизъл щеше да го надмогне. През главата му са минавали и по-тежки премеждия: забременяването на любовницата му, разводът, незаконното дете, пътното престъпление на Рафаел и попадането му в затвора... Но не забравяй, че се споменаваше за „непредвидени последствия“ – допълни замислено Страйк. – Какво има на тези снимки във Външното министерство, които Уин толкова много искаше да докопа? И кой е „Самюъл“, дето го спомена по телефона?

Страйк извади бележника си и надраска няколко изречения със сбития си, труден за разчитане почерк.

– Поне имаме потвърждение за историята на Раф относно огърлицата.

Страйк изсумтя, докато пишеше. Когато приключи, каза:

– Това, че е хукнал към Оксфордшър, за да спре Кинвара да не духне с ценно бижу, е по-добра версия от онази, дето трябвало да й попречи да не посегне на себе си. Но все още мисля, че не ни се казва всичко.

– И защо?

– Възраженията ми са същите като преди. Защо Чизъл ще праща там Рафаел като емисар, когато съпругата му го е мразела? Не схващам как така Рафаел би могъл да бъде по-убедителен от Изи.