![Черният ангел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/9/cherniyat-angel-bg-download.jpg)
Черният ангел [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #5
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-435-2
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният ангел [bg]». Краткое содержание книги:
„Злото живее. Злото диша. Злото се събужда. Най-ужасяващият мит става реалност.“ Буклист
Бързо преброих хората. Отвън бяха шофьорът и тримата наемници от камиона. Вътре — на терена на гробището — имаше още шест души. Обадих се на Луис.
— Какво виждаш от твоята страна?
— Един пред входа на костницата, в самото гробище — отвърна ми тихо. — Шофьорът до вратата на камиона, с гръб към мен.
Чух ясно как пристъпва.
— Двама леваци от камиона на двата му ъгъла към улицата, вардят към главния път. Още един на портата на гробището.
Помислих малко, пресметнах туй-онуй.
— Дай ми пет минути. Ще заобиколя, ще се заема с двамата при камиона. За теб оставям шофьора и човека на портата. На Ейнджъл кажи да оправи онзи на входа.
Излязох от хотела и тръгнах да заобикалям карето по съседните преки, бързайки максимално, без да тичам. В края на краищата съкратих разстоянието, но за това се наложи да прескачам стена и прекосявам голяма морава с детски игрища и люлки, като гробището ми остана вляво. На Ейнджъл се обадих още докато пресичах моравата.
— Намирам се на зелена поляна зад теб. Внимавай да не ме отнесеш.
— Хайде от мен да мине, няма. Тръгвам.
Чух лек шум, забелязах как се измъкна от навеса и тръгна. Сетне отново настана тишина.
В отсрещната стена на моравата имаше вратичка. Отворих я толкова тихо, колкото бе възможно. Отляво вече се виждаше задната част на камиона. Вървях по стената с гръб към нея, бавно, безшумно, докато стигнах до частта й, която завива към главната порта. Оттук вече виждах силуета на онзи, дето пазеше там. Опитах ли да пресека улицата, като нищо можеше да ме види и той.
Пак се обадих на Луис.
— Налага се промяна. Кажи на Ейнджъл да поеме и портата. И да побърза.
В гробището, пред входа на костницата, белокосият запали цигара. Казваше се Гари Тулан, беше американски престъпник и професионален наемник, в последно време се опитваше да припечелва повече в Европа, отдаваше му се. В подземния свят имаше репутация на женкар, къркан и любител на мъченията, т.е. обичаше да причинява болка. В този случай обаче от тези изроди — новите му работодатели — направо косата му настръхваше. Тези бяха нередовни и неестествени. Различни някак бяха, направо неземни. Тръпки го побиваха от красавицата с особената кожа и най-вече от тлъстия с огромното шкембе и подпухналия врат. Не знаеше какво търсят тук, но в едно нещо бе сигурен — с тези играта няма да бъде точна. Затова си имаше двойна осигуровка — беше поискал да му платят предварително, за всеки случай носеше втори, скрит пистолет, а с онези отвън — вербуваните от него — се бе договорил в случай на предателски номер да обединят сили. Дръпна от цигарата, за да я разпали, и се огледа. Докато хвърляше клечката кибрит, сенките наоколо помръднаха, но това си бе естествено. И все пак късно загря, че изгасващата клечка и раздвижилият се около него мрак са две несвързани едно с друго неща.
Ейнджъл го застреля в главата, сетне продължи към портата.
Луис гледаше в часовника, без да маха телефона от ухото си. Аз изчаквах.
— Три… — заброи той, — … две, едно, нула. Давай!
Чухме мекото изпукване и мъжът на портата рухна. Ейнджъл си бе свършил работата.
Аз хукнах.
Шофьорът посегна към пистолета, но Луис го изпревари. Онзи, изглежда, усети приближаването му в последната секунда и вече се извръщаше, когато Луисовият куршум го удари в тила. В същия миг единият от двамата при камиона се развика, втурна се към кабината и почти успя да я отвори, но първият ми куршум го намери ниско в таза. Стрелях втори път в него, вече когато бе на земята, сетне и в другия, който междувременно успя да гръмне в мен. Куршумът отнесе парче зидария от стената отзад, но човекът падна като отсечен, бях го повалил още с първия изстрел.
Луис чу същия изстрел, когато вече влачеше трупа на шофьора към дворчето, и замръзна на място. За щастие от околните къщи не се показа никой да проверява какво става отвън. Хората или взеха шума за зле работещ автомобилен двигател, или изобщо не искаха и да знаят кой с кого се стреля отвън и защо. Нали така е винаги по-безопасно. Ама знае ли човек какво може да стане? Набързо набутах телата на двамата под камиона, там поне не се виждаха от пръв поглед, сетне с Луис хукнахме към костницата. Ейнджъл ни чакаше при входа, приклекнал встрани, надничаше внимателно в открехнатата врата.
— Още един го отнесе — ей го там долу. Чу изстрела и се втурна нагоре да проверява, наложи се да стрелям почти от упор. Останалите, изглежда, са под земята. Плочата май е вдигната, на пода край нея са поставили фенер, но мисля, че повече часови няма. Предполагам, че всички са долу, в криптата.