Черният ангел [bg]

— Знаеш ли — рече Луис, — в началото този можеше да ме убие. Насочи пистолета в мен, но не натисна спусъка, просто се колебаеше… тогава го избих от ръката му.

— Каза ми на срещата ни, че не бил в състояние да убие човек — казах му аз. — Значи истината е говорел.

Бях се облегнал на стената, силите ми почти на привършване, ръката вече я усещах, но болеше ужасно, проклетата. Опипах я и изпъшках, но едно беше хубаво: счупени кости нямаше. Вдигнах другата в жест на безмълвна благодарност към Ейнджъл, той ми намигна и се върна горе на поста си. Стояхме с Луис и мълчаливо гледахме отвора в нишата.

— Този път ти си пръв — рече Луис.

Огледах се, спрях очи върху телата на Сикюла и Заан. Вътре трябваше да има двама.

— Поне може би ще видя първия, който ни нападне — рекох му аз.

— Тази имаше пистолет — рече Луис, сочейки с пръст пистолета в колана й. — Можела е просто да те гръмне.

— Искала ме е жив.

— Защо? Заради неустоимия ти чар ли?

Поклатих глава, казах му най-простото.

— Виж, Луис, и тя, и Брайтуел смятат, че съм като тях.

Наведох се, пристъпих в нишата, държах пистолета със здравата ръка. Луис изчака десетина секунди и пое след мен. Влязох в отвора, след него тунелът леко се разшири, но на височина не стигаше повече от метър и седемдесет, затова Луис трябваше да се прегъва и върви с приведена глава. Отпред светлееше, вървяхме известно време, сетне проходът сви вдясно, а наклонът надолу видимо се увеличи. За мое учудване и тук бяха издълбани странични ниши, подобни на мънички килии, повечето не съдържаха нищо освен каменни ложета, в други зърнах счупени пръстени купи и стари винени шишета, което означаваше, че някога тук е имало хора. Имаха решетки вместо врати, направени да се движат нагоре и надолу с помощта на лост и верижна система отвън. Останах с впечатлението, че всички са вдигнати, докато от дясната ни страна се натъкнахме на едно изключение. Зад спуснатата решетка лъчът на фенерчето ми се спря върху купче дрехи, сетне забелязах, че в тях има и останки. По черепа все още тук-там стърчеше коса, дрехите бяха учудващо запазени, макар и това да бе относително. Отвътре нетърпимо лъхаше на воня.