Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Опънах устните си по-широко, показвайки зъбите си.
Джейн нададе тънък писък, като ръмжене. Всички подскочиха, дори и дисциплинираните пазачи. Всички, освен древните, които не направиха нищо повече от това да погледнат настрани от съвещанието си. Близнакът на Джейн я хвана за ръката, когато тя се наведе, за да скочи.
Румънците започнаха да се кикотят в мрачно очакване.
— Казах ти, че сега е нашето време — рече Владимир на Стефан.
— Само погледни лицето на вещицата — изсмя се ликуващо Стефан.
Алек потупа рамото на сестра си утешително и я прегърна. Той обърна напълно спокойното си, съвършено ангелско лице към нас.
Чаках още натиск, някакъв признак на атака от негова страна, но не усетих нищо. Той продължи да гледа в наша посока, хубавото му лице бе сдържано. Нападаше ли ни? Минаваше ли през щита ми? Само аз ли можех все още да го видя? Сграбчих ръката на Едуард.
— Добре ли си? — задавих се аз.
— Да — прошепна той.
— Алек опитва ли се?
Едуард кимна.
— Дарбата му е по-бавна от тази на Джейн. Пълзи. Ще ни достигне след няколко секунди.
Тогава я видях, когато знаех за какво да гледам… Странна ясна мъгла се процеждаше през снега, почти невидима на фона на бялото. Напомни ми на мираж — тънка основа. Избутах щита си пред Карлайл и останалите на предната линия, уплашена да допусна промъкващата се мъгла твърде близо, когато удареше. Ами ако минеше през преградата ми? Трябваше ли да бягаме?
Лек тътен мина през почвата под краката ни и порив на вятър духна снега в неочаквана вихрушка между мястото, на което стояхме и Волтури. Бенджамин също бе видял пълзящата заплаха и сега се опитваше да издуха мъглата далеч от нас. Снегът ни помагаше да видим къде той бе направил вятър, но така или иначе мъглата не се издигна. Беше като въздух, преминаващ кротко през сянка; сянката бе имунизирана.
Триъгълната формация на древните най-накрая се раздели, когато с измъчен стон, дълбока и тясна пукнатина се отвори в голяма зигзаг линия през средата на сечището. Земята се разтресе под краката ми за момент. Преспите сняг паднаха в дупката, но мъглата мина точно през нея — бе недосегаема от вятъра, както и от гравитацията.
Аро и Кай гледаха отворената земя с разширени очи. Маркус погледна в същата посока без грам емоция. Те не проговориха, а също чакаха мъглата да ни доближи. Вятърът засвистя по-шумно, но отново не промени посоката на мъглата. Сега Джейн се усмихваше.
И тогава мъглата удари стената. Можех да я усетя, когато се докосна до щита ми — имаше гъст, сладък, пресищащ вкус. Накара ме неясно да си спомня за вкочаняващия Новокаин върху езика ми.
Мъглата се изви нагоре, търсейки пукнатина, слабост. Не намери нито една. Пръстите на търсещата мараня се засукаха нагоре и навсякъде, опитвайки се да намери вход и процеса илюстрира изненадващата големина на защитния щит.
Имаше ахвания и от двете страни на Бенджамин.
— Добра работа, Бела! — радостно възкликна Бенджамин с нисък глас.
Усмивката ми се върна. Можех да видя свитите очи на Алек, първоначално и съмнението в лицето му, когато мъглата се завъртя безобидно около краищата на щита.
И тогава знаех, че мога да направя това. Очевидно, щях да бъда приоритет номер едно, първият умрял, но докато удържах положението, бяхме повече от равностойни на Волтури. Все още имахме Бенджамин и Зафрина; от тях нямахме абсолютно никаква свръхестествена полза. Докато се държах.
— Ще трябва да се съсредоточа — прошепнах на Едуард. — Когато се стигне до ръкопашен бой, ще бъде трудно да държа щита около подходящите хора.
— Ще ги държа далеч от теб.
— Не. Трябва да се добера до Деметри. Зафрина ще ги държи далеч от мен.
Зафрина кимна достолепно.
— Никой няма да докосне тази млада — обеща тя на Едуард. — Бих тръгнала след Джейн и Алек, но от тук ще съм по-полезна.
— Джейн е за мен — изсъска Кейт. — Нуждае се от глътка от собственото си лекарство.
— А Алек ми дължи много животи, но ще се задоволя и с неговия — изръмжа Владимир от другата страна. — Той е мой!
— Аз просто искам Кай — каза равно Таня.
Другите също започнаха да си разделят опонентите, но бързо бяха прекъснати.
Аро, който се взираше спокойно в безполезната мъгла на Алек, най-накрая проговори.
— Преди да гласуваме — започна той.
Разтърсих гневно глава. Бях изморена от тази шарада. Кръвожадността в мен отново се запали, съжалявах че помагам на другите повече, когато стоя на едно място, исках да се бия.