Зазоряване

Наблюдавах лицето на Аро, докато думите на Гарет го осъждаха, очаквайки напрегнато за някакъв отговор. Но лицето на древния бе учтиво развеселено, сякаш чакаше непослушно детенце да осъзнае, че никой не обръща внимание на превземките му.

— Карлайл ни увери, когато ни каза какво предстои, че не ни е извикал тук да се бием. Тези свидетели — Гарет посочи към Сайобан и Лиам — се съгласиха да дадат доказателства, да забавят настъплението на Волтури с присъствието си, така че Карлайл да получи шанс да представи случаят си. Но някои от нас се чудеха — погледът му се плъзна по лицето на Елизар — дали истината на страната на Карлайл ще е достатъчен факт, за да спре така нареченото правосъдие. Дали Волтури са тук, за да защитят безопасността на нашата тайна или за да защитят собствената си сила? Дали са дошли да унищожат незаконно създание или начин на живот? Дали могат да бъдат задоволени с опасност, която се оказва не повече от едно недоразумение? Или биха притиснали проблема без каквото и да е извинение за правосъдие? Имаме отговорите на всички тези въпроси. Чухме го в лъжливите думи на Аро — имаме някого с дарбата да разпознава със сигурност такива неща — и сега го виждаме в нетърпеливата усмивка на Кай. Тяхната охрана е просто едно безмозъчно оръжие, предмет в похода на господарите им за господство. Така че сега има още въпроси; въпроси, на които трябва вие да отговорите. Кой ви управлява, номади? Подчинявате ли се на повелята на някой друг, освен на вашата собствена? Свободни ли сте да изберете своя път или ще оставите Волтури да решават как да живеете? Дойдох за свидетел. Оставам, за да се бия. Волтури не ги интересува смъртта на това дете. Те търсят смъртта на свободната ни воля.