Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Третият ученик, подвижен бързак на около трийсет години (Ракуда обясни, че се казва Оками), се упражняваше със завързани очи. Тамба държеше пред него бамбукова дъска и постоянно променяше положението й, а Оками нанасяше по нея безпогрешно точни удари с ръце и крака.
— Има сетива на прилеп — каза с уважение Ракуда.
Накрая Маса не издържа възхитените възклицания, които през цялото време надаваше Фандорин. Слугата изсумтя шумно, отиде при джонина, поклони се отсечено и помоли за нещо.
— Иска да се бие с някой от учениците — преведе придружителят на Ераст Петрович.
Тамба скептично огледа набитата фигура на бившия якудза, почеса се по брадичката и се провикна:
— Неко-чан!
От съседната колиба, бършейки изцапаните си с брашно ръце, излезе съсухрена старица. Джонинът й посочи Маса и отдаде кратка заповед. Старицата се ухили широко, разкривайки единствения си пожълтял зъб, и свали престилката.
По лицето на Маса личеше колко е оскърбен. Но васалът на Фандорин прояви самообладание. Той приближи почтително матроната и я попита за нещо. Вместо отговор тя го плесна с длан по челото — уж на майтап, но Маса изквича от болка. Изцапаното с брашно чело пребледня, физиономията му почервеня. Слугата понечи да сграбчи дръзката вещица за врата, но тя улови китката му, врътна я леко и майсторът на джуджуцу, познавачът на окинавската борба се просна на земята. Чудната баба не му остави време да се надигне. Скочи към него, притисна го с коляно към земята, стисна гърлото му с костеливите си ръце — победеният захърка и затупа с длан по земята, показвайки, че капитулира.
Неко-чан незабавно го пусна. Поклони се на джонина, вдигна престилката и се прибра в кухнята.
Точно тогава, гледайки засрамения Маса, който не смееше да погледне господаря си в очите, Фандорин реши непременно да изучи тайните на нинджуцу.
Изслушал молбата му, Тамба не се учуди, но каза:
— Трудно е да се проникне в тайните на нинджуцу, човек трябва да посвети на това целия си живот още от раждането. Прекалено си стар, няма да постигнеш майсторство. Би могъл да добиеш известен опит — това е всичко, на което можеш да разчиташ.
— Нека е само опит. С-съгласен съм.
Джонинът изпитателно погледна упорито вирнатата брадичка на титулярния съветник, сви рамене:
— Добре тогава, да опитаме.
Ераст Петрович грейна, тутакси угаси пурата и скочи.
— Да свалям ли куртката?
Тамба изпусна струйки пушек.
— Не. Засега ще седиш, ще слушаш и ще се опитваш да проумееш.
— Добре.
Фандорин послушно седна, извади от джоба си бележника и се приготви да записва.
— Нинджуцу се състои от три основни изкуства: тонджуцу — изкуството да си потаен, тайджуцу — изкуството да владееш тялото си, и буджуцу — изкуството да владееш оръжието.
Моливът заскърца по хартията, но Тамба се засмя и стана ясно, че той просто имитира маниера на лекторите.
— Но докато стигнем дотам, има още много и много време. А засега трябва да станеш като новороден младенец, който открива света и изучава възможностите на собственото си тяло. Ти трябва да се научиш да дишаш, да пиеш, да ядеш, да контролираш дейността на своите вътрешности, да движиш ръцете и краката си, да пълзиш, да стоиш, да ходиш, да падаш. Ние обучаваме своите деца от люлката — люлеем я неритмично и силно, за да се научи мъникът бързо да измества центъра на тежестта. Разтягаме им ставите и сухожилията. Онова, за което обикновените деца ги наказват, при нас се поощрява: да подражават на виковете на животни и птици, да хвърлят камъни, да се катерят по дървета. Ти никога няма да станеш като хората, възпитани в семейство на шиноби. Но нека това не те притеснява. Гъвкавото и издръжливо тяло не е най-важното нещо.
— А кое е най-важното, сенсей? — Ераст Петрович употреби най-уважителното от всички японски обръщения.
— Трябва да умееш правилно да формулираш въпроса. Това е половината от успеха. Другата половина е в умението да чуеш отговора.
— Не г-го схванах.
— Човекът се състои изцяло от въпроси, а животът и заобикалящият ни свят — от отговори на тия въпроси. Определи последователността на интересуващите те въпроси, като започнеш от най-важните. После се настрой да възприемаш отговорите. Те са навсякъде — във всяко събитие, във всяка вещ.