Орки

— Ти го казваш.

— Помислете за малко, Релстон — намеси се Криста. — Ако гостите ни имаха враждебни намерения, нямаше да ни пратят командирите си за заложници.

— Хората в черно ли са облечени? — попита Алфрей.

— Да — отвърна Релстон.

— Блюстители. Последователи на Кимбал Хоброу.

— Хоброу? — повдигна учудено вежди Криста.

— Познаваш ли го? — попита я Койла.

— Разбира се. Той е един от най-фанатизираните унисти. Същото важи и за съратниците му.

— На нас ли го казваш — подметна Джъп.

— Хайде! — извика Страк. — При вратите!

— Почакай! — спря го с вик Релстон. — Аз командвам тук!

— Ние сме професионални войници. Можем да ви помогнем!

— Сега не е време за спорове — припомни им Криста. — Релстон, оставете на орките да ни помогнат. Аз трябва да ида в храма! — Тя се затича.

Релстон ги изгледа с нескрито отвращение, но премълча, дръпна юздите на коня и препусна в друга посока.

Дружината се втурна към вратите.

Когато след броени минути пристигнаха там, откриха, че повечето от орките вече са влезли, макар че навън все още бяха останали неколцина, заедно със стражниците. Беше се събрала тълпа пантеонисти, които раздаваха оръжия. Хора и орки бяха заели позиции при портите. Хаскеер бе в средата на множеството и ръководеше подготовката за отбраната.

Притича Проок и докладва за обстановката:

— Капитане! Приближава се отряд на Хоброу! Може би петстотин души. Точно зад нас са.

През вратата продължаваха да нахлуват орки. Стражниците вече дърпаха крилата.

Пристигна Кренад.

— Не каза ли, че първа ще се появи Дженеста? — извика му Страк.

— Може би се е задържала. Или пък това е преден отряд на унистите.

— Какво значение има? — обади се Койла. — Нали вече ни нападат!

Страк се зае да издава заповеди. На Кренад нареди да събере своя отряд.

Вратата все още не беше затворена напълно и през отвора се виждаше, че отвън са останали още малко орки и човеци, преследвани отблизо от блюстителите. Веднага щом и последните орки прекрачиха прага, гора от ръце подпряха портата и я натиснаха.

Преди обаче да успеят да я затръшнат, отряд от двайсетина блюстители си проби път вътре. Стражниците се разпръснаха. Унистите се нахвърлиха върху тълпата с мечове и копия.

— Оставете ги да влязат! — извика Страк.

Отрядът продължи по улицата, а през това време стражниците и орките най-сетне затвориха и залостиха портата. Повечето от защитниците се хвърлиха да пресрещнат нахлулите блюстители.

Хаскеер прибягна до типичния за него директен подход. Вдигна едно буре и го запокити срещу приближаващия се ездач. Бурето попадна право в целта, събори ездача и се стовари с трясък на земята. Разхвърчаха се трески и метални обръчи. Всички наоколо бяха опръскани с червено вино.

— Какво разхищение! — поклати глава Джъп, после пъхна нож между зъбите си, избра един конник и се метна зад него. Двамата се стовариха на земята и се оплетоха с други сражаващи се. Джуджето бързо довърши жертвата си с ножа, скочи и се огледа за нова цел.