Орки

Алфрей кимна към ездачите.

— Сега не е моментът. Какво ще правим с тях?

Страк въздъхна.

— Ще сляза при тях. Ти, Койла и четирима оръженосци ще ме придружите. — Той се обърна към Джъп и Хаскеер. — Вие двамата поемате командването, докато се върна.

Ако някой от двамата имаше възражения, предпочете да ги запази за себе си.

Страк, Койла и Алфрей заслизаха по склона, следвани от Орбон, Проок, Вобе и Финдже.

Стигнаха равното почти едновременно с ездачите. Орките имаха миролюбив вид. Някои дори се усмихваха. На Страк му се стори, че зърна сред тях и телохранителите на Катц.

Предвождаше ги орк със знаци на десетник, който ги поздрави.

— Аз съм Кренад. Добра среща! Ти си Страк, нали?

— Защо питаш?

— Идваме да се присъединим към вас.

— Не набирам войници.

Кренад посърна.

— Остави го да се изкаже, Страк — прошепна Койла.

Когато Страк заговори отново, тонът му не бе така предизвикателен.

— Откъде сте?

— От разни места, капитане. Повечето от нас са бегълци от ордата на Дженеста. Със сигурност ще дойдат и още.

— Защо? По каква причина толкова много искат да ме следват?

— Мисля че е очевидно, капитане — отвърна малко смутено Кренад.

— А как разбрахте къде да ни намерите? — попита Алфрей.

— От Дженеста.

— Какво? — подскочи Койла.

— Тя идва насам с цяла армия. Доста голяма. И не всички воини, които предвожда, са готови да я напуснат като нас. Ние не взехме багаж и затова успяхме да ги заобиколим и изпреварим. Дженеста ви следва от известно време. Един от драконовите съгледвачи ви е забелязал.

— Е, ние знаехме, че се е отправила към Дроган — рече Алфрей.

— Поне няма да пострадат кентаврите — въздъхна Койла.

— Да, защото тя иска вас. Ужасно много. Но това не е всичко.

— И по-лошо ли има? — повдигна вежди Койла.

— Да. Още една армия идва насам. Унисти, доколкото ни е известно. И не са в съюз с Дженеста.

Страк изглеждаше разколебан.

— Намираме се на върха на полуострова, ако не си го забелязал — рече Алфрей. — Ако трябва да си проправяме път с бой, ще е добре да разполагаме с по-значителни сили.

Страк обмисляше думите му.

— Хайде! — подкани го и Койла. — Звучи напълно разумно от тактическа гледна точка.

— Е, добре — склони Страк. — Поне на първо време. Но, докато се изясни обстановката, оставате под мое командване, ясно?

— Да, капитане! Точно това искахме.

— Кога започваме да се бием? — извика някой от задните редове.

— Засега не се очертава подобно нещо — отвърна той, сетне кимна на своите четирима оръженосци: — Разпределете войниците. — После се обърна към Кренад: — Ще приемаш заповеди от тези войници сякаш ги издавам аз. Разбрано?

Кренад кимна.

Страк се обърна и пое нагоре по хълма, следван от Койла и Алфрей.

— По дяволите! — изруга той. — Като ни видят с такава сила, пантеонистите ще решат, че сме дошли да ги нападаме.