Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
Ой, пие Байда медена горилка, та не ден, не един и не самин.
Видя Джузел ага и се разсмя:
— Да бяхте стопили този овен на лой, та да ми смажете оковите да не ръждясват. Султанско имущество е, ще се повреди! А къде са другарите ми? Щом отковахте мене, отковете и тях.
Той пристъпи нагоре, олюля се и прикри очи с длан, като видя знатната тълпа. Дали се досети, кой е пред него, или се надсмиваше, но отново запя.
Султанът седеше неподвижен в покритата носилка. Навярно вътрешно се укоряваше, че склони на уговорките на Хасеки да дойде тук, без да знае защо. Но Роксолана вече не можеше да седи до Сюлейман и излезе от носилката: блесна със скъпоценностите си, тънките коприни трепнаха върху стройното й тяло, леката й фигура гъвкаво се изви напред, като рядко растение, неизвестно как попаднало от приказни градини в това мрачно място. Безстрашният казак се плесна звучно по сахтияновите шалвари и с престорена уплаха в гласа възкликна:
— Такава фурия и освен това неочаквани и недискретни гости! Моите почитания!
И леко се поклони, а мускулите на шията и гърба му заиграха.
Роксолана погледна първо към покритата носилка, където султанът упорито оставаше да седи, а след това към Баязид и Мих-римах. Баязид гледаше казака с нескрито момчешко любопитство, а големите, черни като на Сюлейман очи на Михримах блестяха над фереджето и не можеше да се разбере какво става в душата й. Затова пък Роксолана добре знаеше какво става в собствената й душа. В нея проблясна едно неочаквано като откровение решение и тя безсилно вдигна ръце към гърдите си, но не ги притисна безпомощно, а се опомни навреме и даде знак на Рустем паша да доведе Бай-да от подземието при нея. Сам беше хвърлил този рицар в зандана, сам нека го изведе.
Гледаше колко леко стъпва Байда, приближавайки се към нея. Току-що беше във вериги и те като че ли още дрънчаха на силното му тяло, но не беше станал нито за миг роб, духът му не беше сломен и покорен. А някога тя нямаше у себе си такава сила. Не се бореше, не се съпротивляваше, продаваха я на робските пазари, отнемаха й всичко човешко и я хвърляха сред зверовете. Когато роба го продават и купуват, той няма избор. Но има памет и дълбоко скрит стремеж за отмъщение.
Роксолана отново погледна Михримах. Синовете са за султана, за властта, за борбата за власт, а дъщерята е за нея. Тя ще отмъсти чрез дъщеря си! Сама не можеше вече да върне миналото, но можеше да върне на своя народ дъщеря си. Сама вече никога нямаше да бъде стоплена от чуждото слънце и чуждото щастие — знаеше го твърдо. Разстоянието между загубите ще се скъсява с всеки ден, равнодушието все повече ще обсебва душата й, ето защо трябва да надвие равнодушието, докато има още сили. Мъст и милосърдие, милосърдие и мъст!
Рустем паша побутна Байда отзад и тихо му подвикна.
— О-хо! — учуди се казакът. — Самият турски султан? Дошъл е да ме види и чуе? На, ето ме! Казакът Байда! А там са моите другари! Свалихте ми веригите, свалете и техните. Ние сме заедно. Само не ни пускай живи, султане, че и родната ти майка убивам, и баща ти изгарям, и брат ти заколвам, и дъщеря ти открадвам, и сестра ти поругавам.
Сега вече Роксолана беше уверена, че султанът няма да излезе, та да не би обидните думи на казака да засегнат високото му достойнство. Така беше по-добре за нея. Сюлейман мълчаливо й оставяше Байда. Великият везир Лютфи паша понечи да приближи към нея, но тя го спря с движение на главата. Стоеше пред голия до кръста исполин безстрашно, с предизвикателство в крехката си фигура. Каза му тихо на своя (и на неговия) роден език:
— Приближи се.
Той се престори, че не е чул и завъртя глава. Учудваше ли се, или издевателствуваше?
— Казвам ела по-близо. Той пристъпи към нея.
— Аз съм султанката на тази земя.
— Прощавай, жено, че съм така раздърпан. Казакът е душа правдива, няма риза.
Тя повтори:
— Аз съм султанката на тази земя. Турската земя. Това го чу и със съжаление изрече:
— Как не мога да я тръшна цялата. Жалко — не стана. Роксолана упорито се мъчеше да му втълпи:
— Аз съм султанката. Едва сега той се сепна.
— О! Моите почитания! Почит и позор!
— Но в моите жили тече същата кръв, каквато и в твоите.
— Дяволът ти е брат, а Луцифер чичо, знатна жено!
— Няма да слушам обидите ти. Но те моля да ме изслушаш внимателно. Виждаш, тук е дошъл сам великият султан Сюлейман, пред който трепери половината свят.
— А аз съм от другата половина, дето не трепери!
— С нас е нашият син Баязид и нашата дъщеря Михримах.