Черепният трон

Уонда махна с ръка и те бяха веднага заобиколени от четири дърварки, които се оглеждаха напрегнато. Изкачиха необезпокоявани стълбището, минаха през вратата и се озоваха в голямата зала.

Тук беше малко по-добре. Прислужниците бяха по-добре обучени, но дори те наблюдаваха Лийша и антуража ѝ с крайчеца на очите си.

— Какво говорят хората? — попита Лийша.

Уонда сви рамене.

— Общо взето, врели-некипели, но са схванали същността — магьосникът с цигулката от Хралупата е убил кралския вестител. Разликите са най-вече в разкрасяването.

— Разкрасяването?

— Градът е разделен, точно както Хралупата и навсякъде другаде — отвърна Уонда. — Обикновените хорица смятат, че господин Бейлс е Избавителят, а богатите си мислят, че носи само неприятности.

— И какво общо има това с Роджър? — попита Лийша, макар че можеше лесно да се досети.

Преминаха в жилищното крило на двореца, оставяйки зад себе си любопитните погледи, но Уонда остана нащрек. Лийша си мислеше, че едва ли отново ще може да остане сама, не и ако зависеше от младата ѝ телохранителка.

— Ти и Роджър му помогнахте да спаси Хралупата — каза Уонда. — Заклинателката и магьосникът с цигулката. Народът смята, че Избавителят ви е оставил да командвате, когато той не е наоколо. Дори в катедралата се говори, че щом Роджър е убил Джейсън, значи, Създателят е решил, че Джейсън е трябвало да бъде убит.

— Това е абсурдно — рече Лийша.

— Да, може би — съгласи се Уонда, макар да не звучеше особено убедено. — Във всеки случай, ако нещо се случи с Роджър, народът няма да го приеме добре. Ще има доста пострадали.

— Ако нещо се случи с Роджър — каза Лийша, — самата аз няма да го приема добре.

— Дума да няма — съгласи се Уонда.

Когато завиха зад ъгъла, те видяха групата мъже, събрали се пред стаята, която деляха Роджър и съпругите му. Четиримата дворцови стражи кривяха вратове, опитвайки се да сплашат с погледи четиримата грамадни дървари, които Гаред беше изтъпанчил до отсрещната стена.

Групата отстъпи встрани при приближаването на Лийша и Уонда почука по вратата.

Миг по-късно отвори Кендъл.

— Слава на Създателя!

Тя пусна вътре Лийша и Уонда, а пазачките им увеличиха навалицата в коридора.

Кендъл затвори бързо вратата и пусна резето.

— Видяхте ли Роджър?

— Аз го видях — отвърна Лийша.

— Добре ли е съпругът ми? — попита Аманвах, появила се на прага на стаята си.

Младата дама’тинга изглеждаше спокойна и уверена както винаги, макар Лийша да знаеше, че всичко това е просто маска.

Билкарката кимна.

— Несъмнено вече сам ти го е казал.

— Разбира се — потвърди Аманвах, — макар че мъжете често прикриват болката си, когато искат съпругите им да не се притесняват.

Лийша се усмихна.

— Не мисля, че Роджър е от този тип.

Аманвах дори не трепна.

— Беше доста зле пребит — продължи Лийша, — но твоите хора се погрижиха за това. Сега е здрав и силен както преди, липсват му само два зъба.