Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Дебелака ли? — попита Кастило, докато си припомняше якото дванайсетгодишно момче, което се опитваше да преглътне сълзите, след като разкървави носа му.
— Точно така — потвърди Фернандо. — Дебелака. Вече никой не му казва така.
— Той ли е собственик на „Кениън“?
— Той е.
— Защо ми се струва, гринго, че никак няма да ми хареса внезапният ти интерес към Филип Дж. Кениън III?
— Изобщо няма да ти хареса, Фернандо — обясни Кастило. — Знаеш ли дали е в Мидланд?
— Вчера беше тук — заяви Фернандо. — Видях го в клуб „Петролиъм“. Попита ме дали играя покер и се наложи да кажа „не“, защото Мария, баба ти и семейство Мунц бяха с мен. Петъчните игри по мъжки са просто една легенда и нищо повече.
— А тази вечер дали ще бъде в клуб „Петролиъм“?
— А ти ще ми кажеш ли защо питаш?
— Няма да стане по телефона. Като се видим.
— И кога ще бъде това?
— Веднага след като се обадя на още един човек, тръгвам към летището. Полетът е около три часа. Сложи още час и половина, докато се вдигнем. Сега е десет. Махни един час заради часовата разлика. Значи ще пристигнем към три. После заминаваме за Буенос Айрес.
— Кои сте вие?
— Юнг, Дешамп, не го познаваш, Дохърти, клечка от ФБР, Милър и аз.
— Плюс Джейк Торине. Малко ще се посбутате, но всичко ще бъде наред.
— Джейк няма да дойде и по всяка вероятност довечера няма да останем.
— Чакай малко да се разберем. Разбира се, че ще останете довечера. Баба ще се надява да прекарате нощта тук. Господи, изобщо не ти пука за хората, нали, Карлос?
— Добре, ще прекараме нощта.
— След като Джейк няма да идва, кой ще пилотира „Гълфстрийма“?
— Милър ще се оправи с радиото — отвърна с леко колебание Кастило.
— Защо не. Ти летиш на „Гълфстрийм“ вече от цели десет дни. А и преди това имаш богат опит. Да кажем едни десет, може би дори дванайсет часа. Имаш поне шест кацания. Ти си луд бе, да знаеш.
— Мога да летя на „Гълфстрийма“.
— Има стари пилоти, има и неразумни пилоти, но понятието стар неразумен пилот не съществува. Разбра ли?
— Мога да летя на „Гълфстрийма“. Той се управлява сам.
— Бих казал, че ми беше приятно, че се познавахме, но няма да съм напълно искрен.
— Значи няма да ме посрещнеш в Мидланд? — попита Кастило и продължи, без да даде шанс на Лопес да отговори. — Не, по-добре накарай старшия агент от Тайните служби да ни посрещне. Трябва да поговоря с него и предпочитам това да стане на летището.
— Желанията ти са заповед за мен, Карлос. Ще се видим следобед.
Той затвори.
„Отново ме нарече Карлос. Нарече ме Карлос три пъти. Сигурно ми е много ядосан.
За съжаление, има основателна причина“.
Вдигна слушалката отново и набра дълъг номер, изваден от мобилния на Дарби.
— Hola!
— Здрасти, Алекс — поздрави Кастило на руски.
След дълго мълчание Александър Певснер отговори на руски:
— Ха, не е ли това подполковник Кастило, бившият ми приятел? Учудвам се, че смееш да ми звъниш.
— „Бивш приятел“ ли каза, Алекс?
— Излъга ме за нещо много важно за мен.
— Ще ми кажеш ли за какво става въпрос? Или смяташ да се цупиш като дете.
— Смееш да отричаш? Да ми се присмиваш?
— За присмиването признавам. На теб лесно може да ти се присмива човек. Но не мога да отрека нищо, докато не ми кажеш за какво става въпрос.
— За Мунц.
— Какво за Мунц?
— През всичкото време си знаел къде е, а каза, че не знаеш.
— Не съм казвал, че не знам къде е — отвърна Кастило. — Не съм ти казал, че не знам. Ти сам си решил така.
— А сега знаеш ли къде е?
— Кенеди не може ли да го открие?
— И семейството му го няма, подполковник бивш приятелю.
— Не разбирам въпроса ти. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че Хауърд не може да намери Алфредо и семейството му? Или ме питаш къде са госпожа Мунц и момичетата?
— Ако знаеше къде са жените, щеше ли да ми кажеш? Искам да чуя истината.
— Знам и ще ти кажа.
— Къде са.
— На сигурно място. На най-сигурното място, което съществува в момента.
— Няма ли да ми кажеш кое е това място?
— Не.
— Ами Алфредо?
— Той е на второто най-сигурно място, за което се сещам.
— Искам да говоря с Алфредо.
— Той ти има номера, Алекс. Ако искаше да говори с теб, щеше да ти позвъни. Той решава. Що се отнася до сеньора Мунц, дай ми четири часа, за да я пусна от килията и да премине действието на успокоителните, и ще я попитам дали иска да ти позвъни. Само че едва ли ще реши да си говори с теб, без Мунц да ѝ разреши, което означава, че се връщаме пак в началото.