Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
— И мало, и голямо казвате, тъй ли?
— Тоест все още не, и право да ви кажа, нищо не съм чул още, но нали ги знаете хората, какво да ги правиш, особено пострадалите. Vox populi, vox dei!315 Колко му е да се разнесе един глупав слух?… Макар че всъщност лично вие няма какво да се опасявате. Юридически сте напълно чист, морално — също, нали не сте го искали? Не сте, нали? Никакви улики, просто едно съвпадение… Единствено, че Федка може да си спомни, дето се изпуснахте тогава у Кирилов (и що ли ви трябваше да го казвате тогава?), но това изобщо нищо не доказва, а на Федка ще му видим сметката. Още днес ще му видя сметката…
— А труповете не са ли обгорени?
— Ни най-малко — тоя вагабонтин нищо не е свършил като хората. Радвам се обаче, че сте толкова спокоен… защото макар да нямате никаква вина, че дори помисъл, все пак… После, съгласете се, че по тоя начин вашите работи се подреждат идеално: най-неочаквано ставате свободен вдовец и още сега можете да се ожените за една прекрасна девойка с огромно състояние, която отгоре на всичко е вече в ръцете ви. Виждате ли какво прави едно най-обикновено и грубо стечение на обстоятелствата, а?
— Заплашвате ли ме? Глупак с глупак!
— Недейте така, недейте, хайде сега и на глупак ме направихте, какъв е тоя тон? Вместо да се радвате… А пък аз съм се залетял да ви уведомявам… Защо ще ви заплашвам? Много сте ми притрябвали, ако ще е от страх! Нужна ми е вашата добра воля, а не страхът ви. Вие сте слънцето, светлината… Не вие, аз съм тоя, дето трепери от страх! Аз да не ви съм Маврикий Николаевич… Представяте ли си, препускам насам с двуколката и какво да видя — край оградата на вашата градина седи Маврикий Николаевич… свил се в шинела си, вир-вода мокър, изглежда, цялата нощ е седял! Господи! До каква степен можело да мръдне човек!
— Маврикий Николаевич? Наистина ли?
— Той, той. Седи край оградата. На триста, ами да, на триста крачки оттука. Профучах край него, но ме видя. Не го ли знаехте? В такъв случай много се радвам, че не забравих да ви го съобщя. Такива като него са най-опасни, особено в случай че носят и револвер, пък освен това нощ, дъжд, една съвсем естествена нервност — защото съгласете се, че положението му е… ха-ха-ха! Как мислите, какво чака?
— Лизавета Николаевна, разбира се.
— И таз хубава! Тя да не е луда да излезе? В тоя дъжд… ама че глупак!
— Тя незабавно ще иде при него.
— Охо! Я гледай ти! Излиза, че… Чакайте, ама сега и нейните работи съвсем се измениха; защо й е сега Маврикий? Нали вие сте вече свободен вдовец и още утре можете да я вземете за жена? Тя не го знае още — оставете на мен, завчас ще уредя цялата работа. Къде е тя, трябва и нея да зарадваме.
315
Глас народен, глас божи (лат.).